О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София 31.03.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.дело № 2280/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, пр. 2 ГПК.
М. К. Т. е подал частна жалба срещу определение № 292 от 18.07.2008 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия , 2-ро отделение , постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението, като жалбоподателя се позовава на непосредственото приложение на чл.56 от Конституцията и на приложение на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС .
Ответника ИА”Ж” към Министерство на транспорта” и контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не са взели становище.
Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу определение на Върховен касационен съд, което подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
С определение № 292 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. Т. срещу определение на Варненския окръжен съд , търговско отделение по гр.д. № 805 от 2006 г. , с което е изменено решението от 21.03.2007 г. в частта за разноските и жалбоподателя е осъден да заплати на ответника вместо 901 лева разноски в размер на 414, 50 лева .
За да постанови този резултат , тричленният състав на ВКС се е съобразил с разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК.
Настоящият състав споделя изводите изложени в касираното определение. Съгласно чл.248, ал.3, пр.2 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда по който се обжалва решението. В конкретния случай жалбоподателя е предявил иск срещу ответника, с който е претендирал вземане, произходящо от вреди с размер до 5 000 лв. с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. С решение № 130 от 21.03.2007 г. по гр.д. № 805 от 2006 г. на Варненския окръжен съд иска на Т. е отхвърлен и той е осъден да заплати на ИА”Ж” разноски в размер на 901 лева. По подадена молба от него решението в частта за разноските е било изменено , като с определение от 27.03.2008 г. разноските , които се дължат от жалбоподателя са определени на 414, 50 лева. Това определение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция защото самото решение по аргумент от чл.218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ не подлежи на касационна проверка.
Предвиденият процесуален ред за касационна проверка на решенията и определенията не противоречи на разпоредбата на чл.56 от Конституцията и на чл.6 , т.1 от ЕКЗПЧОС защото спазването на процесуалния закон , предвиждащ системата по която ще се реализират правата на гражданите е гаранция за тяхното съблюдаване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение № 292 от 18.07.2008 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия , 2-ро отделение , постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: