О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 05.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 129/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на П. С. К. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Русенски окръжен съд № 454 от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 915/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Русенски районен съд от 24.09.2009 г. по гр.д. № 2893/ 2009 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против „Р” Е. за отмяна на уволнение и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение бил даден отговор на съществения процесуалноправен въпрос има ли право съдът служебно да проверява предпоставките за отвод на пресъдено нещо и да прекратява производството по повторно заведеното дело. Според касатора обжалването следвало да се допусне съгласно правилото на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – тъй като отговорът на поставения въпрос бил от значение за точното прилагане на закона развитието на правото. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответникът по частната жалба „Р” Е. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По конкретното дело частният жалбоподател сочи наличие на последната хипотеза, която би била налице само ако по поставеният въпрос няма съдебна практика или има практика, от която следва да се наложи отклонение, ако има разнопосочна практика и ако законите са непълни или неясни. Тези предпоставки не са налице. Разпоредбата на чл.299 от ГПК е ясна и категорична, не се нуждае от тълкуване. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Ако въпреки това някоя от страните по делото повдигне вече разрешеният спор повторно, съдът пред който новото дело е образувано, е длъжен да прекрати производството по него и то служебно (без оглед дали страните по делото са правили отвод за пресъдено нещо – чл.299 ал.2 от ГПК). Съдебна практика по поставеният въпрос не липсва и тя е еднопосочна в гореказания смисъл. Поради това по формулираният в частната жалба въпрос не налага намесата на Върховния касационен съд за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Русенски окръжен съд № 454 от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 915/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: