4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
С., 6.02.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 966 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Х. и С. С. Х. и двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Т. Б. срещу въззивно решение № 117 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 106/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 173 от 17.11.2001 г. по гр.д. № 27/2011 г. на Районен съд, [населено място] е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу С. Х. Х. иск за отмяна на дарение, материализирано в нот.акт № 185, т.І, н.дело № 185 от 2009 г. на нотариус Г. Г. с рег. № 459, с район на действие [населено място] относно следния недвижим имот: североизточна половина от двуетажна масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ от 73 кв.м. и масивен гараж с площ от 26 кв.м., построени въз основа на учредено право на строеж върху държавен поземлен имот, представляващ УПИ Х, пл. № 1015, кв. 70 по ПУП на М., с площ от 480 кв.м.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси: представлява ли исковата молба искане за издръжка от дарения, ако в същата не се сочи размер на исканата издръжка и налице ли е трайна нужда от издръжка, ако реализираният месечен доход е под средната работна заплата за страната или под средния размер на пенсия за страната. По поставените въпроси се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са съдебни решения.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът С. Х. Х. чрез пълномощника си адвокат З. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с която искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е отхвърлен Кърджалийският окръжен съд е приел, че дарителите не са доказала, че имат нужда от издръжка, която да е трайна и да не могат да се осигуряват от нея без участието на надарения. Изложил е съображения, че дарителят разполага с доходи от пенсия в размер на 325.33 лв. и от трудово възнаграждение в размер на 142.50 лв., а дарителката с доходи от пенсия в размер на 314.80 лв., че средната пенсия за страната за третото тримесечие на 2010 г. е 262.45 лв., за четвъртото-264.11 лв., а за региона на К. средния размер на пенсията е 219.63 лв., че от м.август 2008 г. и м. септември 2009 г. не са посещавали личен лекар, който да установи здравословното им състояние и нуждата от лечение, за което трудно биха могли да осигурят средства. Въз основа на това е извел изводът, че дарителите не са доказали да се нуждаят от издръжка и затова в тяхна полза не е възникнало правото да искат отмяна на дарението.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос: налице ли е трайна нужда от издръжка, ако реализираният месечен доход е под средната работна заплата за страната или под средния размер на пенсия за страната, касае преценката за това доколко са налице предпоставките за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК.
При иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните нужди на дарителя, с оглед начина му на живот, който той обикновено води. Наличието й се преценява на плоскостта на житейските нужди на конкретния дарител, средствата с които разполага той, реално съществуващите възможности за допълване на същите. Установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз “изпадане в нужда” е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното имущество. На поставения въпрос за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна норма е даден отговор и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС: решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на ІV, г.о.; решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определи в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира- наеми или цена на друго имущество. Преценката налице ли е това обстоятелство, което формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, наред с отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото и като фактическо състояние тя следва да се докаже от ищците. Правните изводи на съда са в съответствие с установената практика, включително и представената незадължителна такава. В случая съдът е съобразил доказателствата за личните доходи и материално състояние на ищците и данните за здравословното им състояние. Отхвърлил е искът по съображения, че доходите от получаваните пенсии и трудово възнаграждение не установяват дарителите да се нуждаят от издръжка. Правилността на този извод на въззивния съд не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса: представлява ли исковата молба искане за издръжка практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд, в които е прието, че исковата молба има характер и на покана до ответника за даване на издръжка /решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1302/2010 г., ІV г.о./. В случая по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той не е обусловил изводът на въззивния съд, че при дарителите не е установено да се нуждаят от издръжка. Това е допълнителен аргумент и той не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска. Ето защо по този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 106/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :