О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 08,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 46 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 121 ГПК
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 25823/25.V.09 г. на едноличния търговец Н. П. Б. от гр. С., осъществяващ стопанска дейност под едноименна фирма, която той е подал против въззивното определение № 4* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 22.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2754/09 г., с което е било отменено определението на първоначално сезирания с облигационни искове на „С” АД – София Софийски районен съд за прекратяване на образуваното пред него първоинстанционно пр-во по отвод за липса на местна подсъдност, заявен от ЕТ-настоящ касатор и за изпращане на делото по подсъдност на Старозагорския районен съд, в чиито съдебен район е седалището, както и адресът на управление на последния.
Единственото оплакване на ЕТ-частен касатор е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение относно подсъдността, като се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция: за изпращане на делото по подсъдност на съда по седалището и адреса на управление на едноличния търговец Б. От страна на последния са инвокирани доводи, че въззивният съд следвало служебно да съобрази нищожността на клаузата по т. 2 от Раздел ХІІІ на процесния лизингов договор от 10.VІІІ.2005 г., отнасяща се до уговаряне на местна подсъдност пред софийските съдилища, понеже разпоредбата на чл. 91 ГПК /отм./ съдържала изискването имущественият спор да е „определен”, докато в случая ставало въпрос за „спорове”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. С от АК-Ст. Загора, ЕТ-частен касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, „който е решаван противоречиво от съдилищата в Република България” и затова било от значение ВКС да се произнесе по него с оглед „точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „С” АД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Е от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването в жалбата на ЕТ Б. от гр. Ст. З.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство по чл. 121 пред СГС, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в конкретния случай не е налице приложно оле на касационното обжалване, са следните:
Частният касатор не е приложил към изложението си влезли в сила определения на съдилища от страната, от които непосредствено да може да се направи констатация, че процесуалноправният въпрос за уговорена между страните по даден спор местна подсъдност, действително е решаван противоречиво. В този смисъл наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е недоказано. Не е обоснована допустимостта на касационния контрол и с посредством половинчатото твърдение за значението на въпроса за точното прилагане на закона. Изискването на законодателя в редакцията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е кумулативно: произнасянето на съответния въззивен съд да е по въпрос, който е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще.
В заключение, без да се навлиза по съществото на оплакването в частната касационна жалба, ще следва да се отбележи, че конкретната договорна клауза в процесния договор за лизинг от 10.VІІІ.2005 г., за която ЕТ Б. сега твърди, че била нищожна, дословно гласи: „При невъзможност за се постигне съгласие по пътя на преговорите, за решаване на спора ще бъде сезиран компетентният Софийски градски или районен съд”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 8.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1135/08 г.
В р ъ щ а делото на същия състав на Софийския районен съд, ІІ г.о. – за по-нататъшни процесуални действия по имуществения спор, който е предмет на исковете на „С” АД – София, предявени срещу ЕТ Н. П. Б. от гр. Ст. З.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 46 по описа за 2010 г.