О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 08.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№359 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл.60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, а в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв е предметът и видът на иска по чл.60а, ал.1 от ЗБН и 2. Може ли предмет на този иск да бъде имущество, придобито от трето лице с пари, които имат произход от банката. Поддържа се, че определението в обжалваната част е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – „Юлинор” ЕООД не заявява становище, но е депозирал частна касационна жалба срещу определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС: 1. В частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл.60а от ЗБН – За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и за осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите и 2. В частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №1356 от 08.03.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за допълване на определение №402 от 22.01.2018 г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, доколкото съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за основанията, въз основа на които е прекратено производството по делото, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да приложи материално правна норма спрямо правоотношения, които са възникнали преди датата на влизане в сила на същата правна норма, при положение, че законодателят не е придал обратна сила на тази норма. 2. Допустимо ли е съдът да приеме, че спорни материални права са възникнали ex lege, в случай, че в закона е уреден специален ред за упражняването им, респ. установяването им по съдебен ред в рамките на отделно исково производство. 3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на определението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Спрямо първите два въпроса се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а спрямо последния – това по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Синдиците на „КТБ” АД /н/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че за успешното провеждане на иска по чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН, ищецът следва да докаже наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно: 1) предоставяне на парични средства или имуществени права от банката на неин длъжник, 2) прехвърляне на предоставените парични средства или имуществени права от длъжника в патримониума на трето лице и 3) третото лице да не е изпълнило насрещна престация или същата да е на значително по-ниска стойност от полученото. Посочил е, че следва да се държи сметка, че предмет на иска по чл.60а, ал.1 ЗБН могат да бъдат само предоставени от Банката парични средства или предоставени от банката имуществени права, но не всяко имуществено право, което е придобито от длъжника или трето лице с тези средства. Изложил е съображения, че ищецът твърди, че е предоставил парични средства по описаните в исковата молба договори за кредит, а иска връщане на акции, като тази претенция няма никаква легална опора, защото елемент от фактическия състав на правото по чл.60а, ал.1 от ЗБН е „прехвърляне” на предоставените парични средства от длъжника, респективно тяхното „получаване” от едно трето лице, а текстът на разпоредбата не създава възможност да се претендира „връщане“ на вещите или правата, в които предоставените пари или права са се трансформирали – предвидено е само „връщане” на предоставените парични средства независимо от броя на междинните им прехвърляния. Счел е, че легалната дефиниция на понятието за имущество с произход от банката допуска прехвърлянето да бъде „в същия или променен вид”, но тъй като паричните средства са платежно средство и не могат да променят вида си, то очевидно тази възможност се отнася до обезпеченията и/или до редките случаи, в които банката не е предоставила парични средства, а е прехвърлила на длъжника някакви други имуществени права. Позовавайки се и на определение №648 от 15.12.2017 г., постановено по ч.т.д.№2209/2017 г., в което е прието, че регламентираното в чл.60а, ал.1 вр. §1, т.7 от ДР на ЗБН право е облигационно и че не се касае до иск за собственост, както и че по реда на чл.60а, ал.1 от ЗБН се иска фактическо връщане на имуществото, намиращо се в държане на трето лице, е достигнал до извод за недопустимост на визираните искове и за неоснователност на частните жалби срещу определението за частично прекратяване на производството по делото. Разгледал е и частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №1356 от 08.03.2018 г., с което решаващият състав на СГС е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на съдебни разноски за водене на делото в частта, в която производството е прекратено. Счел е, че макар процесуално допустима като подадена в срок и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3 от ГПК, разгледана по същество същата се явява неоснователна, доколкото молителят, макар да е сторил искане за присъждане на разноски, не е ангажирал доказателства за заплащането на адвокатски хонорар на процесуалния си представител.
По частната касационна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/:
Спрямо формулираните в изложението въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, доколкото спрямо тях не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по приложението на разпоредбата на чл.60а от ЗБН е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС /определение №648 от 15.12.2017 г. по т.д.№2209/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, даваща отговори на посочените въпроси и изключваща селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с която като краен правен резултат, въззивният съд се е съобразил /а и производството по предявения от синдиците осъдителен иск по чл.60а от ЗБН за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността придобитите имуществени права върху процесните безналични акции, е останало висящо след частичното прекратяване на делото/. Съгласно визираното разрешение, по силата на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Регламентираното в чл.60а, ал.1, вр. §1, т.7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл.60а, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл.60а, ал.1 от ЗБН, който с включването му в раздел III от ЗБН е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение, а касационно обжалване по частната касационна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ не може да бъде допуснато.
По частната касационна жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС за частично прекратяване на производството:
Константна е практиката на ВКС, че на обжалване подлежи т.нар. диспозитив на съответния съдебен акт, с който съдът се произнася по предмета на делото, като мотивите към съдебния акт не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от диспозитива. В този смисъл и доколкото въззивният съд недопустимо се е произнесъл по частната жалба на „Юлинор“ ЕООД, с която се обжалват единствено мотивите на първоинстанционното прекратително определение, но не и постановения в диспозитива правен резултат, настоящият състав намира, че определението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК, след което да бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено.
По частната касационна жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №1356 от 08.03.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Частната касационна жалба е допустима, но тъй като частният касатор не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл.60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл.60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.
ОБЕЗСИЛВА определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №402 от 22.01.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл.60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите, като прекратява производството по посочената частна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №1356 от 08.03.2018 г. по т.д.№1531/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за допълване на определение №402 от 22.01.2018 г. в частта за разноските.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.