О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
гр.София, 26.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 162 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. срещу решение № 1* от 08.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 696 от 2008 г., с което е отменено решение № 194 от 28.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго за определяне на по-голям дял на ищцата Д. Г. Г. от съсобственото между бившите съпрузи имущество, което представлява единствено апартамент № 1* находящ се в гр. В., ул.”Р”, бл.705, вх.8, ет.1 в размер на 4/5 ид.ч.
В жалбата се твърди, че решението неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Според касатора, решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога са налице „особени затруднения” по смисъла на чл.28, ал.1 от СК, които са основание за определяне на по-голям от общото на бившите съпрузи имущество. Конкретно са посочени ППВС № 5 от 1972 г. и решение № 908 от 1995 г. по гр.д. № 650 от 1995 г. на ВКС, Второ г.о. Твърди се, че поставеният въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 08.12.2008 г. ответницата Д. Г. Г. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които те са се произнесли по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая, същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е дали за Д. Г. , на която са възложено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака й с касатора Г. Г. дете С, са налице „особени затруднения” при отглеждането на това дете и съответно дали тези особени затруднения са основание за определяне на по-голям дял на Д. Г. от общото имущество на бившите съпрузи. За да се произнесе по този въпрос, въззивният съд е взел предвид възрастта, здравословното състояние на детето и наложената от това здравословно състояние необходимост от полагане на постоянни грижи от страна на майката.
Този въпрос е решен в съответствие, а не в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Според ППВС № 5 от 31.10.1972 г., съдът може да определи по-голям дял от общото имущество, когато установи, че извън ежедневните консумативни нужди на ненавършилите пълнолетие деца, съпругът, на когото е възложено упражняването на родителските права върху тези деца, следва да полага извънредни грижи поради възрастта на децата, техния брой, здравословно или друго състояние. А според решение № 908 от 30.10.195 г. по гр.д. № 650 от 1995 г. на ВКС, Второ г.о., честите боледувания на детето от бронхиални страдания и нуждата му от лекарства са основание за претендиране на по-голяма издръжка, но не и на по-голям дял от имуществото на бившите съпрузи по реда на чл.28, ал.1 от СК. Определянето на такъв по-голям дял би могло да се допусне, само когато отглеждането и възпитанието на децата представлява особено затруднение за съпруга, на който е възложено упражняването на родителските права.
В обжалваното решение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл в съответствие с горепосочените две решения на ВКС- приел е, че здравословното състояние на детето /което е безспорно установено от представените по делото решения на ТЕЛК, социален доклад и свидетелски показания/ налага постоянни грижи от страна на майката- както за поддържане на личната хигиена на детето, което поради заболяването си не се обслужва само, така и за мотивиране на детето да ходи на училище, да извършва каквито и да е дейности и да се интегрира в обществото. Поради необходимостта да полага такива непрекъснати грижи за детето, майката не може да започне работа и да издържа себе си и детето от собствените си трудови доходи. Това безспорно представлява особено затруднение за нея по смисъла на чл.28, ал.1 от СК и съответно е основание за определяне на майката на по-голям дял от имуществото на бившите съпрузи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Това основание е налице, когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е неясна, непълна или нова и по нея няма практика на ВКС, поради което се налага тълкуването й. В случая разпоредбата на чл.28, ал.1 от СК не е нова и относно приложението на тази норма има задължително за съдилищата тълкуване, дадено в посоченото от касатора ППВС № 5 от 1972 г., с което възззивния съд се е съобразил в обжалваното решение.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 08.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 696 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.