О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София13.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 945 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник адв.А. Т. срещу решение от 2.03.11г.,постановено по в.гр.дело № 3/11г.на Окръжен съд – Кюстендил в частта,с която е осъдено да заплати на В. Г. И. сумата 5094.22 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 1.01.08г.до 11.11.2010г.и сумата 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди за същия период,ведно със законната лихва върху сумите от 9.09.08г.до окончателното изплащане,както и в частта относно разноските.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са две решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба В. Г. И. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Поставените от касатора въпроси дължи ли работодателят обезщетение за вредите от професионалната болест,когато трайната неработоспособност е настъпила преимуществено в резултат на общите заболявания и как следва да се определи размера на обезщетението не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС,намерила израз в ППВС № 4/68г.и приложените решения на ВКС по чл.290 ГПК.
В обжалваното решение е прието,че с ЕР на ТЕЛК № 1362/19.11.07г.компетентният орган е признал на ищеца В. И. трайно намалена работоспособност,със срок на инвалидността 1.11.10г.,в резултат на общо заболяване „захарен диабет 2 тип; диабетна полиневропатия от смесен тип,АХ,ІІ стадий;умерена степен;хипертонично сърце;световъртеж от централен произход” и професионално заболяване „неврит на слуховите нерви”.От установената трайно намалена работоспособност 55% професионалното заболяване е причинило 35% ТНР.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на безвиновната имуществена отговорност на работодателя за претърпените от работника вреди,настъпили вследствие професионалната болест.При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди въззивният съд е счел,че ответното дружество следва да отговаря за пропусната полза в размер на ? от разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност за процесния период,като е съобразено,че водещата диагноза в ЕР на ТЕЛК са общите заболявания.
В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е приел наличието на професионално заболяване,установено по предвидения от закона ред.В решение № 185 от 27.05.10г.по гр.дело № 5264/08г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 273 от 19.05.11г.по гр.дело № 652/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието,че съгласно специалната Наредба за реда за съобщаване,регистриране,потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести признаването на професионалната болест,както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК,което е задължително за всички лица,органи и организации в страната.Изводът ,че работодателят отговаря по реда на чл.200 КТ за вреди от трудова злополука или професионално заболяване,които са причинили трайна нетрудоспособност под 50% е също съобразен с практиката на ВКС,постановена по чл.290 ГПК.Определяне на обезщетението при наличието на съпътстващи професионалната болест общи заболявания е въпрос на преценка на конкретните факти по делото.В случая съдът е отчел това съотношение,като е намалил размера на обезщетението за имуществени вреди.Преценката на доказателствата би могла до доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въпросите дължи ли работодателят обезщетение за вредите от професионалната болест,когато е имал възможност да осигури на работника подходяща работа,но по вина на последния това не е направено,както и има ли право на обезщетение работникът когато по негова вина не се е явил на работа след възстановяването му по реда на чл.345 ал.1 КТ,с което е лишил работодателя от възможност да го трудоустрои, не са били предмет на разглеждане и не са обусловили правните изводи на въззивния съд,поради което по отношение на тях не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Извън предмета на спора са и въпросите във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищеца/ексцес/
Въпросът следва ли да се прилага СПН и обвързващата сила на мотивите в съдебните решения,постановени по иска за първоначалното обезщетение по чл.200 КТ, не е от значение за изхода на делото,тъй като се касае за различни искови периоди.Искът по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за вреди от професионално заболяване между същите страни е отхвърлен е за предходен период – от 13.07.04г.до 1.01.08г.Исковата претенция по настоящото дело се основава на новонастъпил правопораждащ факт – ЕР на ТЕЛК № 1362/1911.07г. и е за последващ период – от 1.01.08г.до 11.11.10г.
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС.Справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В случая въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от професионалната болест е отчел наличието на общи заболявания,допринасящи за страданията на ищеца.
С оглед на изложеното настоящият състав счита,че обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочените решения по чл.290 ГПК,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 2.03.11г., постановено по в.гр.дело № 3/11г.на Окръжен съд – Кюстендил по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.