ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 155
София, 19.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 15 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 689-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Ш. и Т. Н. Ш. и двамата от г. Пловдив срещу въззивното решение от 8.01.08г. по г.д. №455/07г. на АС-г. Пловдив, І-ви с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.02.07г. по т.д. №10/05г. на ОС-г. Пловдив.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба “Р”ООД-г. Пазарджик поддържа в условията на евентуалност, че касационната жалба е процесуално недопустима, съответно неоснователна.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
С първоинстанционното решение от 23.02.07г. по т.д. №10/05г. на ОС-г. Пловдив са отхвърлени предявените в субективно и обективно съединение искове от П. Н. Ш. и Т. Н. Ш. и двамата от г. Пловдив-касатори в настоящето производство срещу “Р”ООД-г. Пазарджик за заплащане на суми, представляващи част от парична равностойност на недвижими имоти по прекратени договори за строителство, сключени между П. Н. Ш. и Т. Н. Ш. и ЕТ”С”-г. Пазарджик.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, а именно дали е налице встъпване в дълг на ответника “Р”ООД-г. Пазарджик, произтекло от сключен между него и ЕТ”С”-г. Пазарджик договор за цесия е разрешен неправилно от въззивният съд.
ВКС-ТК намира, че сама по себе си значимостта на посочения от касатора съществен материално правен въпрос не е достатъчна, за да обоснове допускане до касационно обжалване на въззивното решение след като отсъстват предпоставките на поддържаното от страната основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както е в настоящия случай.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че между ищците П. Н. Ш. и Т. Н. Ш. от една страна и “Р”О. от друга страна не са били сключени договори за изработка, съответно между тях липсва договорна обвързаност за изграждане и прехвърляне на собственост върху процесните обекти.
Ето защо като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно решение. Соченото от касатора ТР №1/2000г., което той прилага към касационната жалба в никакъв случай не обосновава основанието за допустимост на касационната жалба, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният за разглеждане в касационната жалба материално правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото каквото е кумулативното изискване на закона, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разрешаването му от въззивния съд е в точно съответствие с утвърдената съдебна практика.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.01.08г. по г.д. №455/07г. на АС-г. Пловдив, І-ви с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: