ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4882 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Й. Н. и М. Й. М. от гр. С. срещу решение № 394 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 67/08 г. на Окръжен съд гр. П.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата ППТК “И” гр. Ч. бряг.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 88 от 11.10.2007 г. по гр. д. № 78/07 г. на Районен съд гр. К. и е прекратил производството по делото.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е посочен кой е съществения въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. С оглед обстоятелствата по делото настоящият състав счита, че въпросът касае допустимостта на иск по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за установяване верността на частен документ. Посочените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване са по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, но анализът на съдържанието му сочи на основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като се касае за процесуален въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да сравни въззивното решение със сочената съдебна практика.
За да прекрати производството въззивният съд е приел че не е налице правен интерес от предявяване на иска. Ищците са оспорили верността на частен свидетелствуващ документ “С„Изгрев-М” гр. Ч. бряг съгласно книга за внесен дялов капитал”. Такъв документ според съда може да бъде оспорен само досежно неговото авторство, а установяване на неговата вярност не може да бъде осъществено в производство по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./. Така постановеното решение е в противоречие с приетото в решение № 815 от 10.01.2007 г. по т. д. № 426/06 г. на ВКС І ТО. С него е прието, че е допустим иск по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за установяване дали свидетелствуващия документ е верен, т. е. дали документът отразява действителното фактическо положение. Приложените към молбата от 28.11.2008 г. решения не могат да бъдат предмет на обсъждане за допустимост на касационното обжалване, тъй като са представени след изтичане на дадения от съда срок за отстраняване нередностите на касационната жалба по чл. 285 ал. 1 ГПК. В срок е депозирана молбата от 16.09.2008 г. в която касаторите са посочили като основание за допустимост противоречие на въззивното решение само с обсъденото по-горе решение на ВКС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 67/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на Н. Й. Н. и М. Й. М. в едноседмичен срок да внесат 40 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представя вносна бележка с която да установят плащането и.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: