О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1562
София,18.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1305 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 222 от 16.06.2009 година по гр.д. № 382/2009 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 24 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 1270/2008 г. на Горнооряховски районен съд, с което А. “А”, гр. Л. е осъдено да заплати на В. А. А. от гр. Лом на основание чл. 200 КТ сумата 73509,99 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. А. Л. , настъпила на 19.11.2005 година в резултат на трудова злополука. В решението е прието за установено, че ищцата е дъщеря на починалия А. А. , загинал вследствие понесен удар на метално крило на врата, по време на работа като галванотехник в цех особено производство на А. “А”. Прието е, че смъртта е настъпила в резултат на трудова злополука, за която пострадалия не е допринесъл с поведението си – злополука, настъпила при пренасяне на заготовки с транспалентна количка до вана за галванична обработка, при което количката е закачила пале, подпиращо крило на метална врата, която е паднала върху главата му, причинявайки открита черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа и разкъсване на мозъка. Изхождайки от доказателствата за понесените от ищцата болки и страдания от внезапната смърт на баща и, съдът е определил обезщетение в размер на 80000 лева, от които е присъдил на основание чл. 200 КТ сумата 73509,99 лева, приспадайки получените от ищцата наследствена пенсия и застрахователно обезщетение и обезщетение от синдикалната организация.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от А. “А”, гр. Л.. Поддържа се, че материалноправните въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно следва ли при определяне на паричната репарация да се съобразят всички конкретно установени обстоятелства и трябва ли обезщетението да бъде съобразено с обществения критерий за справедливост, икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, както и следва ли обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде адекватно на действително претърпените вреди, решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 337 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 3* от 2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 917 от 17.08.1999 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение от 04.10.2007 г. по гр.д. № 1182/2006 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 201, ал.1 КТ, а именно съставлява ли неизпълнението или лошото изпълнение на някои от задълженията по безопасността на труда от страна на работника съпричиняване на вреденосния резултат; налице ли е груба небрежност, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но се е надявал да ги предотврати и следва ли да бъде намалено обезщетението, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с изводите, формирани в решение № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86 от 1993 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 17.07.1995 г. по гр.д. № 3* от 1994 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 230 от 26.01.1957 г. по гр.д. № 348 от 1957 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответницата по касационната жалба В. А. А. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, израз на която са и приложените съдебни решения, при определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил всички конкретно установени обстоятелства, имащи отношение към размера му – близката родствена връзка между ищцата и пострадалия; обстоятелството, че ищцата е била отгледана от баща си, който сам е упражнявал по отношение на нея родителските права след развода на родителите; бил е морална опора в живота и; внезапността на загубата му и трагичните обстоятелства при смъртта му и е определил обезщетението, съобразявайки размера му и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, т.е. съобразявайки и обществено икономическите условия в страната. Доколкото моралните вреди от загуба на най-близък човек са съизмерими в паричен еквивалент, при определяне размера на обезщетението въззивният съд е формирал изводите си, изследвайки всички факти, имащи отношение към адекватността при обезмъзвездяването на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на родителя и.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по повдигнатия в изложението въпрос по приложението на чл. 201, ал.2 КТ. В съответствие с трайно установената практика, въззивният съд е формирал изводите си въз основа на фактите за поведението на пострадалия работник и създадените от работодателя условия на труд, приемайки, че злополуката е резултат на неосигурени безопасни условия, но не и на проявена груба небрежност от страна на работника – наличие на нездраво прикрепена тежка метална врата в работното помещение, подпирана от палети, която е паднала върху работника при закачане на палетите с работна количка. Формираните изводи са в съответствие с тези, възприети в решение № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86 от 1993 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което не всяко неизпълнение на задълженията по безопасност на труда съставлява груба небрежност, както и с изводите, възприети в решение № 1* от 17.07.1995 г. по гр.д. № 3* от 1994 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд – прието е, че работникът не е съзнавал възможността за настъпване на неблагоприятните последици; че не е проявил груба небрежност, неполагайки дължимата грижа за безопасността си.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 16.06.2009 година по гр.д. № 382/2009 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: