О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1564
гр.София, 13.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1620/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. Л. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 2834/ 2008 г. С него, след като е потвърдено частично и е отменено частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 2060/ 2004 г., са отхвърлени предявените от касатора против А. „М.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 239/ 22.01.2004 г. директора на А., за възстановяване на А. Й. на заеманата преди уволнението длъжност „младши инспектор” и за осъждане на А. да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 645 лв и да му възстанови неправилно удържано трудово възнаграждение в размер 333,90 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по материалноправният въпрос кога се счита, че работникът е започнал ползване на отпуск по болест с оглед действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Освен това жалбоподателят счита, че Върховният касационен съд трябва да отговори на въпроса има ли извършено нарушение на чл.322 ал.2 т.4 от ППЗМ и съставляват ли действията му нарушение на трудовата дисциплина, защото това би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация А. „М.” оспорва жалбата. Според него по първия въпрос въззивният съд е съобразил установената практика, а вторият такъв е без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за недопускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че заповедта за уволнение е връчена на касатора на дата, в която му е било разрешено ползване на отпуск по болест. Счел е обаче, че работникът не се ползва от закрила по чл.333 от КТ, тъй като на същата дата той се е явил на работното си място и не е представил на работодателя болничен лист, нито е съобщил, че страда от заболяване, за което му е разрешен отпуск. По доводите за липса на извършено нарушение въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнявал задълженията си на транзитно (входно) митническо учреждение и че като такъв е извършил нарушение по чл.322 ал.2 т.4 от ППЗМ, тъй като е оформил карнети Т., в чиито отрязъци липсва необходимото описание на стоките. Тези действия са квалифицирани като тежко нарушение на трудовата дисциплина, даващи основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от касатора въпрос за приложението на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ обуславя въззивното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Фактическите изводи на въззивната инстанция в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на проверка. А след като ищецът е бил на работното си място при връчване на заповедта за уволнение и не е съобщил за разрешен му отпуск по болест, той не е започнал ползването на такъв отпуск и не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. В този смисъл е обвързващата практика на ВКС (срв. решение на ІV г.о. № 197/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 661/ 2010 г. по чл.291 от ГПК), с която обжалваното решение е съобразено.
Питането има ли извършено нарушение на чл.322 ал.2 т.4 от ППЗМ и съставляват ли действията на касатора нарушение на трудовата дисциплина, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК. Това е питане, свързано с конкретните установени по делото факти, а както съдът вече отбеляза, фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Евентуални пороци на въззивното решение, изразяващи се в необосноваността му или в неправилно приложение на материалния закон, могат да бъдат контролирани от ВКС в производство по чл.290 от ГПК, но не са предвидени като основание за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 2834/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: