О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1568
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1075/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Прокуратурата на Р България е подала касационна жалба против решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. № 987/2008 г. и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Н. Й. Й. и З. Д. Й., двамата от гр. П., считат жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд – Пловдив с въззивно решение от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 987/2008 г. е оставил в сила решението от 1. 8. 2008 г. по гр. д. № 1927/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявеният от прокурора, иск да бъдат осъдени ответниците Н да заплатят на държавата сумата 81 752 лв., незаконни доходи, реализирани в периода 1. 1. 1990 г. – 31. 3. 2000 г. и е отхвърлено искането да бъда отнето в полза на държавата, придобито от ответниците имущество – апартамент от 101.48 кв.м. на стойност 36 532.80 лв., апартамент на 44.98 кв.м. на стойност 14 400 лв. и лек автомобил „А” с пазарна стойност 7000 лв..
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, П. излага съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй – като произнасянето на въззивният съд е в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че решаващият съд не е спазил принципното си задължение да прецени всички доказателства по делото и изложи съображения по тях, което представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос.
Така заявеното искане за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Твърдението, че решаващият въззивен съд не е обсъдил изчерпателно доказателствата по делото не представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а касае доказателствената дейност на съда, която може да бъде преценявана при проверка на въззивното решение по чл. 293 ГПК, при вече допусната касация.
В случая не е налице и твърдяната неправилност в произнасянето на въззивния съд, тъй-като мотивите на решението съдържат конкретен анализ на писмените и гласни доказателства и съответните изводи на съда. В този смисъл апелативният съд е приложил задължителната съдебна практика – т. 19 на ТР № 1/2001 г., като самостоятелно е формирал своите фактически и правни констатации в качеството му на решаващ съд и въз основа на тях е постановил своето решение. Необосновано е твърдението на касатора, че съдът е дерогирал доказателства – единични експертизи, приложени към исковата молба, тъй-като тези експертизи са част от материалите по образуваната прокурорска преписка и са послужили като специализирана инфоррмация за предявяване на иска от прокурора, но не са събрани в производството пред гражданския съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 987/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: