1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
[населено място] , 11.02. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №5687 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Сметна палата на Република България, чрез процесуален представител по чл.32, ал.1, т.3 ГПК П. Д., срещу решение от 20.05.2014г., постановено по в.гр.д.№15550/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 02.04.2012г. по гр.д.№37307/2011г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Б. М. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Б. М. Б., чрез процесуален представител адв.Т., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. М. Б. срещу Сметна палата на Република България искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №ЛС-03-06-27/29.06.2011г. на председателя на Сметна палата на Република България; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”водач на МПС”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „за правото на въззивния съд да се произнася по наведени с въззивната жалба за първи път нови основания, касаещи законосъобразността на оспорена заповед за прекратяване на трудово правоотношение, невъведени в исковата молба”. Според касатора поставеният въпрос е разрешен от въззивния в противоречие с посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд, тъй като, видно от съдържанието на исковата молба ищецът е оспорил законосъобразността на уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради неизвършване на подбора в съответствие с изискванията на чл.329 КТ. С представения протокол за извършване на подбора е посочено, че същият е извършен между осем служители, а не между 11 служители, заемащи длъжността „водач на МПС, поради което въззивният съд е приел, че подборът не е извършен в съответствие с изискванията на чл.329 КТ и уволнението е незаконно. Поради това поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация претендира разноски, но не е представил доказателства за извършване на такива за касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2014г., постановено по в.гр.д.№15550/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: