О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1082/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 281 от 20.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 379/13г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 146 от 13.05.13г. по гр.д.№ 111/13г. на Ловешкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. В. М., че Л. Х. П. и И. Х. П. са собственици на апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 въз основа на саморъчно завещание от И. М. У. с дата 01.12.09г., като е отменил констативен нот. акт № 13/12г., с който ищецът е признат за собственик на имота по наследство.
За да постанови решението си съдът е приел, че процесният апартамент е принадлежал на П. Б. У., И. М. У. и на Д. М. У., който е починал през 1992г. и е оставил за свои наследници по закон първите двама. Със саморъчно завещание от 26.11.97г. П. У. е завещала цялото си имущество на сина си И. У., починал на 01.12.11г., който също със саморъчно завещание от 01.12.09г. е завещал цялото си имущество на двамата ищци. По отношение авторството на второто завещание съдът е приел, че същото е написано изцяло и е подписано от завещателя като се е позовал на даденото в този смисъл заключение на назначената по делото пред първата инстанция съдебно-графологична експертиза, изготвена въз основа на представен от двете страни и неоспорен обилен сравнителен материал. Направеното от касатора искане пред въззивния съд за назначаване на нова графологична експертиза е оставен без уважение по съображения, че нито пред районния съд, нито във въззивната жалба са направени конкретни възражения по приетото заключение относно неговата обоснованост и съмнение за неговата правилност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса: при оспорено в срок заключение на назначено от районния съд вещо лице и недопуснато назначаване на друго вещо лице или на тричленна експертиза, длъжен ли е въззивният съд да назначи нова експертиза при направено оплакване за допуснато процесуално нарушение и направено искане за това.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като не съществува противоречие между обжалваното решение и представената от касатора задължителна практика на ВКС относно поставения правен въпрос – с Р № 243 по гр.д.№ 976/10г. на ВКС, І г.о. е прието, че при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго вещо лице или повече вещи лица и че допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, а повторна – когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, а Р № 191 по гр.д.№ 1175/11г. на ВКС, ІІ г.о. се отнася до въпроса длъжен ли е съдът при противоречие между заключението на назначеното от първата инстанция вещо лице и заключението на вещото лице, което е назначено от въззивния съд да назначи друго или повече вещи лица. В случая въззивният съд е отказал да назначи повторна експертиза, тъй като по делото не са направени конкретни възражения по приетото заключение относно неговата обоснованост и съмнение за неговата правилност.
Във връзка с останалите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика и такава не е представена, нито са изложени релевнтни доводи за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения, които предпоставки в случая не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 281 от 20.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 379/13г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: