3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3372/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба [община], чрез пълномощника адвокат Л. А., срещу въззивно решение № ІІІ-56/04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 597/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено решение №31/2019г. по гр.д.№ 384/2018г. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане ксационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1/Допустимо ли е да се приеме, че се придобива право на собственост на недвижим имот, ако не се осъществява владение при едни и същи граници и конфигурация; 2/ Допустимо ли е да се приеме, че владението е явно и спокойно, ако има оспорване на собствеността чрез вписване на акт за публична общинска собственост; 3/При противоречие между свидетелски показания и експертиза, съдът може ли избирателно да се позовава на свидетелските показания. Сочи се, че спорните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съдът се е произнесъл противречиво с определение №246/2018г. по гр.д.№3132/2017г.на ВКС,ІІг.о, тъй като правото на собственост в резултат наупражнено давностно владениесе установявапри доказване фактичесия състав на пидобиване в твърдяния обем. Въззивният съд не е обсъдил приложената от косатора практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение № 31/2019г. по гр.д. № 384/2018 г. на Районен съд – Поморие, в частта, с която са уважени предявените от Е. Р. Н., Ш. Н. Н., К. Н. А. и С. Н. С. против [община] установителни искове за собственост върху 820 кв.м.дворно място, попадащо в парцелните граници на УПИ *-*,кв.8 по неприложения план на [населено място] и производството е прекратено в тази част. В останалата част, с която е уважен предявеният срещу общината установителен иск за собственост, решението е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че ищците твърдят, че са собственици по давност на дворно място- неурегулиран ПИ с площ 2320 кв.м., представляващ пл.№*, кв.8 по кадастралния план на [населено място], ведно с изградените постройки.За имота по действащия план е отреден парцел *-* с площ 820 кв.м. Не е установено ответната община да оспорва правата на ищците върху частта от имота, попадаща в УПИ *-* и за тази част спор не съществува, поради което липсва правен интерес от така предявения установителен иск. По отношение на останалата част от претенцията въззивния съд е анализирал събранте по делото доказателства, вкл. заключението на техническата експертиза и е приел, че ищците са наследници на Н.Н., поч. 2003г.,който се е снабдил с К. №115/1977г. на основание влязъл в сила ДРПза 245кв.м. и 130 кв.м. от имот пл.№33,кв.8. Спорната част от имот пл.№109 по плана от 2005г. /която се владее от ищците/ е включена в терена на съставения АЧОС от 2003г., с който са актувани 58,868 дка земеделска земя –мера като собствени на общината на основание чл.2, ал.2,т.4 ЗОС. и в резултат на решение на ОС „ЗГ” –П.. Въззивният съд е обсъдил заключението на техническата експертиза, изготвено въз основа на разписните листове и документите към КП, и е приел, че към 1962г., когато е изготвен първият кадастрален план, имот пл.№32 е записан като двор на Н. Ч.,чието име е зачеркнато и е вписано името на Н. Н.. Имотът не е внасян в ТКЗС, няма данни да е одържавяван и през годините е бил стопанисван от наследодатеял на ищците. Имотът като дворище на частни лица, не е представлявал земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Подобни терени не следва да бъдат преценявани като остатъчен незаявен и невъзстановен земеделски фонд, който по реда на чл.19 ЗСПЗЗ да бъде предаден на съответната община, в чийто район попадат. При това положение не е станал общински и за него не се прилага забраната по чл.86 ЗС да бъде обект на своене. За период повече от 50 години, наследодателят на ищците, а впоследствие и те, са упражнявали непрекъснато владение –явно, спокойно и необезпокоявано, без някой да е оспорвал правата им. Материалноправните последици от владението следва дабъдат зачетени, макар да не са се снабдили с К. преди завеждане на иска, съгласно ТР№4/2012г.,ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК.
Касаторите не посочват към кой от така поставените въпроси е относима приложената от тях практика на ВКС и не става ясно, с кои дадени в тази практика разрешения се твърди противоречие на въззивното решение. Следва да се има предвид,че всеки от приложените съдебни актове разрешава конкретен казус при конкретна фактическа обстановка и не е ясно по така повдигнатите въпроси какво разрешение е дадено, на което обжалваното решение да противоречи. Освен това, така поставените въпроси не могат да се преценят и като относими. Първият – допустимо ли е да се приеме, че се придобива право на собственост на недвижим имот, ако не се осъществява владение при едни и същи граници и конфигурация, не съответства на възприетата по делото фактическа обстановка, не е разрешаван в обжалваното решение и по него липсват мотиви на въззивния съд. Изложеното се отназяи до втория въпрос – допустимо ли е да се приеме, че владението е явно и спокойно, ако има оспорване на собствеността чрез вписване на акт за публична общинска собственост. Вписването на А. не може да рефлектира върху владението като фактическо състояние /елемент от фактическия състав на придобивната давност/ и допълнителните му признаци, измежду които е и това то да е явно и спокойно. Третият въпрос също не може да се приеме като относим. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства и заключението на СТЕ като не се е позовал на гласни доказателства, за да не възприеме експертното заключение. След преценка на всички правнорелевантни факти по делото, на събраните писмени доказателства и заключения на съдебно – технически експертизи, изградени на база наличната документация, въззивният съд е достигнал до извод, че имотът не следва да бъде преценяван като остатъчен незаявен и невъзстановен земеделски фонд по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Посоченото в изложението определение №246/2018г. по гр.д.№3132/2017г., ІІ г.о. не може да се прецени като относимо към повдгнатите въпроси, тъй като касае придобиването на идеални части от един имот, чрез владение на реални такива в хипотезата на съвладение. Предвид липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не се дължи произнасяне относно наличието на допълнителното основание, сочено от касаторите.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-56/04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 597/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: