О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №281/2014 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. Н., с вх.№ 7051/13.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №2088 от 23.10.2013 г. по в.т.д.№568/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
С решение №58 от 15.02.2013 г. по т.д.№442/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХІІІ състав е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу настоящия частен жалбоподател [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване, по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 47 718.73лв., представляваща остатък от задължението за заплащане на цената на извършените СМР към датата на завеждане на иска-09.06.2011 г., за която сума е образувано изп.д.№1413/2009г. и присъединеното към него изп.д.№2302/2010г., двете по описа на ЧСИ М.О.. С решение №387 от 17.07.2013 г. по в.т.д.№568/2013 г. на Пловдивския апелативен съд е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и е уважен така предявеният иск, като е прието по отношение на ответника [фирма]/н/, че ищецът [фирма] не му дължи процесната сума, поради погасяването й след издаването на двата изпълнителни листа, по които са образувани посочените по-горе изпълнителни дела. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът [фирма]/н/ е осъден да заплати на ищеца сумата 2 863.75 лв. разноски по делото. С обжалваното определение №2088 от 23.10.2013 г. по в.т.д.№568/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав е оставена без уважение молбата на жалбоподателя [фирма]/н/ с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските по съображения, че не е налице втората предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като той в качеството си на ответник не е признал иска.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.2 ГПК, като навежда доводи, че по делото е представил доказателства, от които е видно, че признава пред съда, че задължението на ищеца е погасено. Подържа, че ищцовото дружество дължи разноските, тъй като то е станало причина за завеждането на изпълнителните дела. Завело е настоящият отрицателен установителен иск на 09.06.2011 г, а чак след това 01.09.2011 г., след издаването на изпълнителните листове и след образуване на изпълнителните дела, е превело целия дължим остатък по изпълнителните дела.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Пловдивският апелативен съд е приел, че лисва основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не е налице втората предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Съгласно него независимо от изхода на делото, отговорността за разноските се понася от ищеца, при наличие на двете кумулативно дадени предпоставки: ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на иска и когато признае иска. В случая ответникът и настоящ частен жалбоподател [фирма]/н/ с молба от 19.09.2011 г. е представил доказателства, че ищецът [фирма] с преводно нареждане от 01.09.2011 г. е превел целия дължим остатък по изпълнителните дела, но в съдебното заседание на 09.11.2011 г. чрез адвокат Н. изрично е оспорил иска. В отговора си на въззивната жалба на ищеца, ответникът е подържал, че липсват доказателства за цялостното погасяване задължението на ищеца. Обсъждайки изложените дотук факти и обстоятелства, правилно Пловдивският апелативен съд е приел, че с цялостното си процесуално поведение, ответникът и настоящ частен жалбоподател, е оспорвал основателността на иска, поради което той следва да плати направените от ищеца разноски. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника т.е. доколко той не е дал повод за завеждането на иска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2088 от 23.10.2013 г. по в.т.д.№568/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: