ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 14.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №926/ 2012 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]- [населено място] срещу решение № 139/28.05.2012 г. постановено по в.гр.д. №339/2011 г. на АС-В.Т., с което е потвърдено първоинстанционното решение по т.д. № 8/2011 на ОС -Ловеч, В ЧАСТТА, с която е уважен искът на [фирма] – [населено място] за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на пет самостоятелни недвижими имота по нотариален акт №32, т.І, рег.№ 509 , нот. дело № 27/2010 на нотариус К., под № 525 по регистъра на НК с р-н на действие РС-Т. на основание чл.26 ал.1, предл. 3 ЗЗД- като сключен в накърнение на добите нрави. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор, в който оспорва нейната основателност, както и наличието въобще на основанията за допускане до касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че с договор за приватизационна продажба са продадени от страна на [община] пакети акции от капитала на общинското дружество [фирма] на [фирма]. В последствие е предявен иск за развалянето на приватизационната продажба, който е отхвърлен с решение №212 постановено на 08.01.2009 от ОС-Велико Търново. С определение на ВКС от 15.10.2010 г. не е допуснато касационно обжалване на това решение.При това положение към датата на взимане на решение от Общ. Съвет -08.02.2010 г. за разпореждане с процесните имоти и сключването на самия договор за продажба от същата дата управителните органи на [фирма] са знаели за това, че Общината-Т. не е единствен или мажоритарен собственик на капитала на това дружество, още повече, че с определение от 01.02.2010 г. на Л. е отменен отказ от вписването на нов устав и нов състав на управителните органи, включително и на друг управител по молба на другия акционер и е указано на А. извършване на вписването на тези обстоятелства в търговския регистър по партидата на [фирма]. Въпреки това часове преди вписването на тези обстоятелства са сключени атакуваните продажби, при това в полза на ответното дружество, също общинско, при продажна цена под данъчните оценки, която се плаща от купувача най-рано след изтичането на пет години след прехвърлянето на правото на собственост, което е уговорено, че става още при сключването на самия договор. С оглед така възприетата фактическа обстановка, решаващият съд прави извод, че е касае за недобросъвестно „източване” на ищцовото дружество чрез разпореждане с неговото имущество в полза на ответното общинско дружество , при това с една единствена цел: увреждане правата на другия съпринципал- [фирма] чрез обезценяване на придобитите от него по оспорените от общината приватизационни договори акции. Именно това недобросъвестно намерение при разпореждането от страна на продавача с последици увреждането както на самия него, така и на другия собственик на капитала му е квалифицирано като накърняващо добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД като основание за нищожност на сключения в резултат на това договор за продажба на пет самостоятелни недвижими имота по нотариален акт №32, т.І, рег.№ 509 , нот. дело № 27/2010 на нотариус К., под № 525 по регистъра на НК с р-н на действие РС-Т..
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора два такива: за нищожността, съгласно чл.26 ал.1, предл3 ЗЗД на сделка сключена при липса на еквивалентност на престациите и с цел увреждане на трето лице и за допустимостта на установителни искове за защита на права, които изискват осъдителни искове. По първия въпрос се сочат решения на Добрички окръжен съд и на ВКС, които по свето съдържание се отнасят до съвсем други въпроси: за приложимостта на основанието по чл.33 ЗЗД за унищожаемост на сделки сключени при явно неизгодни условия между търговци, с оглед разпоредбата на чл.297 ТЗ и за действието на договора само между страните. Тези въпроси обаче нямат нищо общо с добрите нрави като основание за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД и в този смисъл липсва наведен правен въпрос от значение за изхода на спора-общо изискване за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и до втория въпрос за допустимостта на установителни искове за защита на права, които изискват осъдителни искове. Сочи се противоречие с ТР №178/1986 на ОСГК, което касае установяването на права върху вещ при положение, че последната е във фактическа власт на ответника и ищецът следва да се защитава с осъдителен иск-т.е. случаят няма нищо общо с исковете за нищожност по чл.26 ЗЗД. Отделно от това следва да се има в предвид и становището относно съдържанието на понятието „Д. нрави” изразено от ВКС в ТР №1 / 15.06. 2010 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая по вече изложените съображения жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да отговаря на тези критерии, поради което липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/28.05.2012г,
постановено по в.гр.д. №339/2011 г. на АС-В.Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.