О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
Гр. София, 14.09.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 2601 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- гр.- С. срещу Определение № 225 от 17.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 247/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 161 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 112/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последното са оставени без уважение молба вх. № 2290/ 12.03.2018 г. и молба вх. № 4564/ 15.05.2015 г. на жалбоподателя за връщане на недължимо платена държавна такса за образуване на делото в размер на 30 000 лв. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна и решаване на въпроса по същество чрез постановяване на определение за връщане на надвзетата държавна такса в посочения размер.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 / 2009 г. на ОСГТК са, както следва:
1. Подлежи ли на връщане надвнесена от ищеца държавна такса, определена от съда при завеждане на иска, когато в хода на делото и след проекта за доклад се установи, че тази такса е определена първоначално само за част от спорното право и така определената държавна такса е значително по-висока от дължимата съгласно закона, която при спор за собственост се определя от данъчната оценка на имота?
2. Противоречи ли на принципа на равенство и принципа на справедливост постановяването на противоположни съдебни актове при едни и същи факти, за които следва да намери приложение един и същ закон?
3. Налице ли е хипотеза на надвнесена държавна такса, когато съдът е дал укацания за внасяне на такава в размер на 4% от данъчната оценка на процесния имот, а не в размер на 1% от същата /4% от 1/4 от данъчната оценка съобразно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 във връзка с чл. 69, ал. 1, т 2 ГПК/?
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, попадащ в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съобразно задължителните указания, обективирани в ТР № 5/ 2015 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/ 2015 г. на ОСГТК.
За да постанови определението си, с което е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за връщане на надвзета държавна такса в размер на 30 000 лв., въззивният съд е взел предвид, че предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове за собственост по чл. 108 ЗС за ПИ № 167020 в землището на [населено място], [община] /в който има изградена Фотоволтаична електроцентрала- Соларен парк/ и 1/2 ид.ч. от ПИ № 167021 в същото землище. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е внесъл държавна такса за така предявените искове в общ размер на 32 000 лв. Според представени от ищеца удостоверения за данъчни оценки на двата поземлени имота, оценката на първия е 156 348 лв., а на втория- 6 722,90 лв. Според прието заключение на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на Фотоволтаичната електроцентрала към датата на завеждане на исковата молба през 2012 г. е 29 952 239 лв. С протоколно определение от съдебно заседание на 28.03.2017 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за предявения иск за собственост на Фотоволтаичната централа в размер на 4% от така установената пазарна стойност или 798 089,56 лв., като в противен случай производството по този иск ще бъде прекратено. С Определение № 214 от 24.04.2017 г. съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за отмяна на това определение, като е приел, че доколкото централата представлява движима вещ, държавната такса по иска за собственост се събира не върху 1/4 от пазарната стойност на вещта, а върху цялата стойност, като същевременно внесените 32 000 лв. представляват дължима държавна такса за процесните два недвижими имота. С Определение № 257 от 19.05.2017 г. Пазарджишкият окръжен съд е прекратил производството по иска за собственост на Фотоволтаичната електроцентрала поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените указания за внасяне на държавна такса в посочения по-горе размер. Определението е влязло в сила като необжалвано. Въззивната инстанция в лицето на Пловдивския апелативен съд е изложила мотиви, според които в разглеждания случай не е налице недължимо платена държавна такса по смисъла на чл. 4б ЗДТ, доколкото внесената от ищеца такса в размер на 32 000 лв. се отнася за предявените искове за собственост не само на двата поземлени имота в [населено място], но и за иска за собственост с предмет изградената Фотоволтаична електроцентрала в единия от тях, при което частичното прекратяване на производството по този иск не е основание за връщане на таксата за разликата над дължимата такса за двата имота.
Допускането на исканото касационно обжалване на така постановеното въззивно определение предпоставя със същото да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос /относно приложимостта на чл. 4б ЗДТ при прекратяване на производство, за което е заплатена държавна такса/ изцяло е съобразено с практиката, вкл. задължителната такава, на Върховния касационен съд.
Според дадените задължителни разяснения по тълкуване и прилагане на закона, обективирани в ТР № 5/ 2015 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/ 2015 г. на ОСГТК, недължимо платени такси по смисъла на чл. 4б ЗДТ са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а” ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Такса, заплатена по предявен иск, производството по който впоследствие е прекратено, не е внесена без основание, доколкото същата се дължи при предявяване на искането за защита или съдействие, независимо дали същото е разгледано по същество /чл. 73, ал. 3 ГПК/. По този въпрос настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, поставени в основата на Определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/ 2013 г. на ІІ г.о., според които държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането и не подлежи на връщане при последващо прекратяване на производството.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, доколкото атакуваното въззивно определение е изцяло съобразено с практиката на касационната инстанция по обуславящия изхода на производството процесуалноправен въпрос. Колкото до законосъобразността на дадените от първата инстанция указания относно размера на дължимата държавна такса по иска за собственост на Фотоволтаичната централа, същите не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, доколкото определението за прекратяване на производството поради неизпълнение на тези указания е влязло в сила като необжалвано, а същевременно внесените от ищеца 32 000 лв. са изцяло дължими с оглед цената на трите обективно съединени иска за собственост- за двата поземлени имота в [населено място] и за изградената в единия от тях Фотоволтаична централа като самостоятелен обект на собственически права.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 225 от 17.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 247/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, по частната касационна жалба на [фирма]- гр.- С..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: