4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
[населено място] 15.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№747/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №727 от 26.11.2014г. по в.т.д.№1044/14г.,поправено с решение №292/05.10.16г. по същото дело на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №419 от 28.10.13г. по т.д.№208/12г. на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни,както главните,така и евентуално предявените му искове срещу „Д. Д. И. груп ко“ НР Китай; обезсилено е в частта му,с която СтЗОС се е произнесъл по главните и евентуалните искове срещу „Идреко инвест“С.п.а. Италия и производството в тази му част е прекратено.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация „Д. Д. И. груп ко“ НР Китай е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по същество на изложените в нея доводи.
Ответникът „Идреко инвест“С.п.а. Италия не е взел становище.
Върховен касационен съд,Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на решението , настоящият състав съобрази следното:
При произнасянето си по същество на предявените от касатора срещу „Д. Д. И. груп ко“ главни и евентуални искове , с въззивният съд е приел,че е допустимо сезиран с такива,намиращи правното си основание в разпоредбите на чл.286 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, евентуално съединени с тези по чл.82 ЗЗД и чл.86.За да потвърди решението на първоинстанционния съд, П. е приел,че възнаграждение по договора за поръчка,сключен между страните не се дължи,доколкото такова се следва за извършена съответна престация,каквато след едностранното прекратяване на договора от страна на консорциума /учреден от двете дружества-ответници/,не се спори,че не е осъществявана от страна на ищеца-касатор.При този извод съдът е разгледал и евентуално предявените срещу този ответник искове за обезщетение за вреди от неизпълнението на поетото от китайското дружество договорно задължение за оказване на съдействие за изпълняването на поетите от касатора задължения,предвид твърдяното прекратяване на договора без да е налице виновно поведение на довереника като основание за това прекратяване. Позовавайки се на установеното по делото с надлежни доказателства периодично плащане от страна на доверителя, извършвано до момента на волеизявлението му за прекратяване на договора с 30-дневно предизвестие с позоваване на виновно неизпълнение от страна на довереника,както и на липсата на отразяване в издаваните фактури плащането да е авансово, въззивният съд е приел,че по този начин ответникът-доверител се е съгласявал,че съответните фактурирани действия за всеки месец са действително извършвани, което го лишава от възможността да се позове по-късно на неизпълнение от страна на довереника.Взел е предвид и липсата на всякакви други данни за обективирани констатации за неизпълнение от страна на ищеца. Въз основа на това П. е направил извода,че основание за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на ищеца не е било налице и от момента на преустановяването на достъпа на ищеца до обекта фактически ответникът е престанал да изпълнява своите задължения по договора /обратно на изводите на първата инстанция/. За да потвърди крайния по делото резултат по тези искове,съдът е приел,че с исковата молба ищецът е избрал от всички дадени му от закона възможности, като изправна страна по договора, да претендира обезщетение , вместо изпълнение,равняващо се на дължимото му се по договора възнаграждение. Тъй като това изисква ищецът да е осъществил своята престация,което реално не е и е невъзможно да бъде направено с оглед изтеклия период,въззивният съд е заключил, че обезщетение в претендирания размер не може да бъде присъдено.Посочил е и,че такова не може да се присъди в по-малък размер,поради липсата на ангажирани доказателства,въз основа на които да се определи налице ли е положителна разлика между това,което би се получило и това,което се дава по процесния договор.Като допълнителен аргумент П. е изложил и недоказаността на предприети от ищеца действия,с които да е поискал от насрещната страна да изпълни своите задължения да му осигури достъп до обекта,за да изпълнява своите. Въз основа на това и в заключение П. е приел,че ищецът мълчаливо се е съгласил договорът да преустанови своето действие,което е пречка да претендира обезщетение за неизпълнението на насрещната страна. По отношение на втория ответник „Идреко инвест“С.п.а. въззивният съд е намерил производството за недопустимо с оглед настъпилата в хода му липса на правосубектност със заличаването на това дружество без правоприемство.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по следните въпроси от значение за изхода на делото: В случай на неизпълнение на едно договорно задължение,когато изправната страна има право да иска обезщетение вместо изпълнение,запазвайки задължението да престира своето насрещно задължение,следва ли да се отчете виновното поведение на неизправната страна,в резултат на което изправната страна не е успяла да престира своето насрещно задължение? и Може ли неизправната страна да черпи благоприятни правни последици /освобождаване от задължение за плащане на обезщетение вместо изпълнение/ от виновното си поведение,възпрепятстващо престиране от изправната страна?
Така поставените въпроси касаят единствено частта от решението,с която съдът се е произнесъл по същество на предявените срещу „Д. Д. И. груп ко“ НР Китай.Същите,макар и свързани с мотивите на въззивната инстанция,изложени в решението, не биха могли да обусловят допускане на последното в тази му част до касационно обжалване, доколкото не те именно са обусловили крайния изход на спора по делото. Първият извод,обосноваващ неоснователност на иска за обезщетение, е формиран,като съдът е изходил не от недължимостта му изобщо,а от невъзможността такова да се присъди в размер на уговореното възнаграждение поради липса на насрещна престация /което фактически би довело до неоснователно обогатяване/.Вторият решаващ извод за невъзможност да бъде присъдено обезщетение и в по-малък размер е основан на констатацията за липса на данни дали би имало и каква би била евентуална положителна разлика между обичайните разходи,които би направил ищецът,в случай,че би продължил да изпълнява задълженията си и дължимото възнаграждение /която разлика именно за него би представлявала пропусната полза,подлежаща на обезщетяване/.С оглед тези решаващи мотиви на П. , поставените от касатора въпроси се явяват хипотетични,а отговорите им не биха довели до промяна на крайния за делото резултат. Поради това необоснован е останал общият критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо и наред с това касаторът не излага мотивировка и относно приложението на допълнителен критерий в сочената от него хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,съобразно постановките по т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Тази хипотеза предпоставя необходимост от корективно тълкуване на неясни, противоречиви или непълни законови разпоредби с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или преодоляване на неправилна съдебна практика или осъвременяване на практиката във връзка с промени в законодателството и в обществените отношения,а в случая не се сочи конкретна правна норма,нито се обосновава необходимост от тълкуването й.
Предвид изложеното,настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не са налице основания за допускане до касационно обжалване решението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №727 от 26.11.2014г. по в.т.д.№1044/14г. ,поправено с решение №292/05.10.16г. по същото дело на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.