5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
[населено място], 15.06.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 102 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И. от [населено място], подадена от пълномощника й- адв. Г. Я. срещу въззивно решение № 465а от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 551/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 3.05.2010г. по гр.д. № 174/2009 г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Регионален исторически музей, [населено място] искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на следните суми: обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 13 000 лв. в резултат на незаконно прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 133 от 2.10.2000 г., изразяващи се в неполучаване трудово възнаграждение, допълнително материално стимулиране, осигуровки за временна неработоспособност, временна намалена нетрудоспособност, майчинство, безработица, старост, смърт, пропускане на два броя командировки в страната и е един брой в Гърция за периода 2.04.2001 г. до 21.12.2006 г. и 3000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконното уволнение.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за правилното решаване на делото, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна Регионален исторически музей, [населено място] чрез пълномощника си-адв. Ю. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 000 лв. и в тази част е допустима. В частта срещу решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. касационната жалба е процесуално недопустима, поради следното:
Решението на въззивния съд в тази част е по иск за парично вземане с цена на иска 3 000 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /обн.ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 23.12.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и да се прекрати производството по настоящото дело в същата част.
По касационната жалба срещу въззивното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 13 000 лв.:
С обжалваното решение Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от жалбоподателката иск за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди, резултат от незаконно уволнение, извършено със заповед № 133/2.10.2000 г. е отхвърлен. Приел е, че твърденията на жалбоподателката за причинени имуществени вреди с действия на ръководителя на музея са останали недоказани. Изложил е съображения, че за ангажиране гаранцонно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, следва да е установено деликтно поведение на физическото лице- ръководителя на музея, който като е предприел уволнението е действал недобросъвестно, като е използвал служебното си положение за да постигне лични или други неслужебни цели и при положение, че му е била известна липсата на основание за уволнението на служителя- ППВС №”/1975 г. Приел е, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Регионалния исторически музей за пропуснати ползи от оставането без работа, поради незаконно уволнение за повече от шест месеца след датата на уволнението, тъй като в областта на трудовите отношения законодателят е лимитирал отговорността за пропуснати ползи за 6 месеца.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, касаещ възможността да се претендира обезщетение за непозволено увреждане в случай на незаконно уволнение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страните, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречива от съдилищата.
Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
С ППВС № 4/1975 г. е посочено, че при уволнение на работник или служител, признато от надлежните органи за неправилно, организацията или учреждението дължат заплащането на обезщетението най-много до размер на двумесечното трудово възнаграждение на уволнения /чл. 93, ал. 1 КТ отм./, защото се касае до вреди от неизпълнение на трудов договор, а законът при този договор не допуска заплащане на по-високо обезщетение, а по сега действащия КТ до размер на шестмесечното трудово възнаграждение- чл.225, ал.1 КТ. Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че при незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение за имуществени вреди в размер, определен от специалния закон- КТ. При наличие на изрична разпоредба-чл.225, ал.1 КТ работникът или служителят не може да разшири обема на отговорността му чрез предявяване на иск на общо основание- чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. По въпросът дали издалият отменената заповед за уволнение ръководител на организацията или учреждението дължи заплащане на обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън посоченото в КТ обезщетение е дадено разрешение в т.1 на постановлението. Прието е, че когато при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя, и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи.
Трайната практика на ВКС намерила отражение и в посоченото ППВС е съобразена от въззивния съд, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, нито е налице основание за променяне на установената практика, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по твърдението за липса на изложени мотиви от въззивния съд с обжалваното решение.
Обжалваното решение на въззивния съд съдържа собствени правни изводи за неоснователност на предявения иск, изградени въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Изложени са мотиви относно приетото от съда, че предявеният иск е неоснователен.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В приложените решения на състави на Върховния касационен съд е прието, че липсата на мотиви относно приети за установени факти и обстоятелства от съществено значение за спора съставлява нарушение на процесуалните норми. Въззивният съд в обжалваното решение е изложил своите съображения защо приема, че предявения иск е неоснователен, като тези изводи са изградени на база събраните в хода на производството доказателства, поради което не е налице твърдяното противоречие, и не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. ГПК в съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните. Забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК е приложима за факти и обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. В случая в съответствие с посочената процесуална норма въззивният съд е отказал събирането на посочените във въззивната жалба доказателства, доколкото същите не са поискани своевременно в производството пред първата инстанция, и по отношение на тях не са налице изключенията посочени в ал.2 и 3 на чл.266 ГПК.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 465а от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 551/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 174/2009 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. И. срещу Регионален исторически музей, [населено място] иск заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 13 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. Л. И. касационна жалба срещу въззивно решение № 465а от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 551/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 174/2009 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. И. срещу Регионален исторически музей, [населено място] иск заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и прекратява производството в тази част.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване, а в частта с която касационната жалба на Е. Л. И. е оставена без разглеждане и е прекратено производството може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: