5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 16.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 761/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Г. И.” (GALLUP INK) – С., Небраска, съдебен адрес в България,[населено място], [улица], представлявано от адв. Н., Б. и К. – САК срещу Решение № 41 от 25.І.2010 г. по гр.д. № 2389/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 19.ІІ.2008 г. по гр.д. № 1000/ 2005 г. на СГС, с което е уважен искът на “Г. И.” – С. срещу [фирма] -[населено място] по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за установяване недобросъвестност на ответника при заявяване за регистрация на марка GALLUP – комбинирана с рег. №1970 за услуги от клас 42, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационна жалба жалбоподателят сочи, че въпросът за нормативното съдържание на понятието “недобросъвестност” по смисъла на чл. 26 ал. 3 т.4 ЗМГО, е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като общоприетото значение на недобросъвестността, е знание, но въпросът е за степента му на конкретност и необходимостта и от други съпътстващи го субективни елементи. Жалбоподателят сочи, че съгласно Р.№1084 от 25.ІІ.2005 г. по т.д. № 225/ 2004 г. на ВКС, е достатъчно знанието, че вече съществува марка, регистрирана в чужбина, която може да бъде объркана със заявената марка, поради което въззивният съд, като е завишил изискванията за знание кой точно субект ползва марката и в каква търговска дейност, е използвал необосновано висок критерий и неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателят сочи, че съдебната практика е в смисъл, че за да се приеме от субективна страна, че е осъществен съставът на чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, не се изисква извършване и на действия в разрез с добрите търговски нрави, в който смисъл решението е неправилно, като съгласно Р.№1084/25.ІІ.2005 г. по т.д. № 225/2004 г., Р.№140/ 29.V.2007 г. по т.д.№ 920/2006 г. и Р.№560/1. VІ.2007 г. по т.д.№ 219/2007 г. на ВКС, достатъчен факт при подаване на заявката, е съзнаването, че търговският знак вече е използван от друг търговски субект. Затова жалбоподателят поддържа, че с произнасянето от ВКС по изложения въпрос, това ще изиграе известна роля за установяване безпротиворечива съдебна практика, тъй като има съдебни решения, с които въпросът е решен по начин, сходен с обжалваното решение – Р. на ВКС №560/1.VІ.2007 г. по т.д.№ 219/2007 г. – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят излага, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – разпоредбата на ЗМГО е аналогична на чл. 3 ал. 2 б. ”г” от Директива 1989/104/ЕИО, съответно на чл. 4 ал. 4 б. ”ж”от Директива 2008/95/ЕО, и тъй като в практиката на ВКС не е третиран въпросът дали известността на марката на ищеца по см. на чл. 6 бис от Парижката конвенция (ПКЗИС), представлява необходим елемент от фактическия състав на недобросъвестното заявяване, поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, както и че съществува противоречие в практиката на САС – Р.от 24.Х.2007 г. по т.д.№ 92/ 2007 г. и сега обжалваното решение. Счита, че от значение за развитие на правото е въпросът за закрилата по чл. 8 от ПКЗИС и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, по съображения, че жалбоподателят излага оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен установителен иск по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, данните по делото, и правомощието на ВКС по т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, съдът намира, че разрешените по делото материалноправни въпроси са за съдър – жанието на понятието ”недобросъвестност” по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, и критериите, по които може същата да бъде установена, при подаване на заявка за регистрация на търговска марка, като основание за заличаване на вече регистрирана марка, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора. Въпросът дали известността на марката на ищеца по см. на чл. 6 бис от Парижката конвенция (ПКЗИС), представлява необходим елемент от фактическия състав на недобросъвестното заявяване, може да е важен, но не е релевантен за делото, тъй като не е решен от въззивния съд. Изложените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, не са основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по изложените материалноправни въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като само липсата на легална законова дефиниция на понятието ”недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговска марка, по смисъла на чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, не дава основание да се приеме, че разпоредбата е неясна или че прилагането й създава затруднения. По изложените материалноправни въпроси е създадена съдебна практика – както при действието на ГПК (отм.): Р.№140/29.V.2007 г. по т.д.№920/2006 г., Р.№1084/25.ІІ.2005 г. по т.д.№225/2004 г., Р.№560/1.VІ.2007 г. по т.д. №219/2007 г., така и практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК, която се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: Р.№41/27.V. 2010 г. по т.д.№571/2009 г., а също така и Опр. №200/17.ІІІ.2010 г. по т.д.№883/2009 г., Опр.№404/2.VІ. 2009 г. по т.д.№ 349/ 2009 г., Опр. №470/2008 г., всички на ВКС. Тази практика е в смисъл, че “недобросъвестността” е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени какво е поведението на конкретния правен субект при подаване на заявката за регистрация и съставлява ли действие, което злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, с оглед тази конкретна преценка, прави извода налице ли е недобросъвестност в поведението на ответника при заявена за регистрация марка, с което засяга интересите на ищеца или липсва недобросъвестно поведение. Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието ”недобросъвестност при регистрация на търговска марка”, приложима за всички случаи. Налице е недобросъвестност, като съзнателно противоправно поведение на ответника, насочено към увреждане на правнозащитими интереси на ищеца, което се обективира в действието по заявяването за регистрация пред надлежния орган на марката, при знание у заявителя, че с това накърнява патримониума на ищеца, в който смисъл се е произнесъл ВКС в Р.№41/27.V.2010 г. по т.д.№571/2009 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, което съставлява задължителна съдебна практика.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. Тъй като въззивният съд се е произнесъл по изложените въпроси, съобразявайки посочената установена съдебна практика, не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. С посочените съдебни решения жалбоподателят не доказва противоречива съдебна практика по изложените материалноправни въпроси, като различието по краен резултат в цитираните съдебни решения на ВКС, се дължи на различната фактическа обстановка за всеки отделен случай, конкретно преценявана от решаващия съд. Неоснователно жалбоподателят се позовава на Р.от 24.Х.2007 г. по гр.д.№92/ 2007 г. на САС, което не е влязло в законна сила.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за касационната инстанция не може да се уважи, тъй като няма доказателства да е направил такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 194 от 16.ІV.2010 г. по гр.д. № 3213/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: