О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
С., 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 904/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие “Р. отпадъци” /ДПРАО/[населено място] против решение от 15.03.2010г., по гр.д.№ 8258/2009г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.12.2008г. по гр.д.№ 6022/2008г. на С. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора по чл. 108 от ЗС да бъде осъден И. С. З. да отстъпи собствеността и предаде владението върху жилищна сграда на два етажа, състояща се от пет броя гаражни клетки на първия етаж и единадесет броя стаи на втория етаж, която е застроена на площ 350 кв.м., находяща се в[населено място], р. “С.” м. “ГГЦ-З. Б-15, кв. 55, парцел І [улица]
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.111 във вр. с чл. 108 от ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК може да се приеме, че се поставя въпроса следва ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС, ако сградата, чието ревандикиране се иска е съборена. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със съдебната практика:: Р № 1/30.01.2009г. по гр.д.№ 2237/2008г. на ВКС І гр.о., Р № 1048 от 03.10.2006г. по гр.д.№ 1062/:2005г. на ВКС и Р № 1054/03.11.2008г. по г.д.№ 3656/2007г. на ВКС І гр.о.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е формулиран материално правен въпрос и не са представени трите решения, на които се позовава касатора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК, в първоначалната му редакция, при действието на който е постъпила касационата жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Процесната сграда е била актувана за държавна и е била предоставена за безвъзмездно ползване на ищеца с решение на МС № 992/14.12.2004г. Ответникът е купил ? ид.ч. от процесната сграда с н.а. № 92,т.ІV/15.08.2006г., а праводателят на неговия праводател е признат за собственик на същата сграда по давност. За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че след предявяване на иска – на /25.02.2008г./ с протокол от 16.07.2008г. на комисията по чл. 195 от ЗУТ сградата е освидетелствана като необитаема и с нарушена експлоатационна годност. Със заповед № РД-20-18/01.08.2008г. на директора на Д “РС” при С. община е наредено нейното премахване. Констатирано е премахването на сградата с протокол на СО, р.”С.” отдели “КС” и ГА”, което обстоятелство се признава и от касатора. Съдът е приел, че липсва годен обект на предоставеното право на ползване на ищеца, респективно на управление и стопанисване, поради което няма основание за уважаване на предявения иск.
Поставеният правен въпрос за приложението на чл. 111 във вр. с чл. 108 от ЗС и нормата на чл. 66, ал.2 от ЗС относно това запазва ли се правото на строеж при погиване на сградата, е неотносим към предмета на спора, тъй като няма реален обект, за който да се постанови ревандикация, а предмет на иска не е ограниченото право на строеж, а погиналата вече сграда, за която на ищеца предоставено само правото на ползване, а то се погасява с погиване на постройката, съгласно чл. 59, ал.3 от ЗС В този смисъл формулираният правен въпрос не кореспондира на предмета на спора, очертан с основанието и петитума на предявения иск, поради което общото основание за допускане до касация не е обосновано.Цитираната от ищеца съдебна практика, която не се представя, е неотносима към наведеното допълнително основание по чл. 280, ал.1,т.2, тъй формулирания въпрос не е разрешен в нея, а касае принципни положения по иска по чл. 108 от ЗС. Поради това, че не се обосновава основанието за допускане до касация, възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.03.2010г., по гр.д.№ 8258/2009г. на С. градски съд по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие “Р. отпадъци” /ДПРАО/[населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: