5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 17.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№486 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №365 от 09.10.13г. по гр.д.№373/13г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение №99 от 21.06.13г. по гр.д.№39/13г. на Чепеларския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от П. Й. С. иск за отмяна на решенията, взети на общото събрание на собствениците на етажната собственост в сградата на „М. лордж”, КК П., проведено на 30.01.2013г.
Въззивният съд е приел за неоснователно основното възражение на ищцата, че общото събрание е свикано преждевременно, преди сградата да е въведена в експлоатация и преди да е възникнала етажна собственост. Според съда нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл.12, ал.6 ЗУЕС е тази, при която сградата е изградена в груб строеж – условие, което в случая е налице. Налице е и другото условие – отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. Въвеждането на сградата в експлоатация няма отношение към момента на учредяването на етажната собственост. Приети са за недоказани останалите възражения на ищцата в исковата и молба. Тя не е установила, че са налице основанията по чл.51, ал.2 ЗУЕС за освобождаването и от заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, т.е че тя и ненавършилото и шест години дете не обитават сградата повече от 30 дни в годината. Прието е също, че на основание чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддръжка на общите части се разпределят по равно между собствениците и обитателите, а не според размера на притежаваните от тях идеални части. Неоснователно е и оплакването, че бюджетът за 2013г. е определен на база разходите за 2012г., за които ищцата не е давала съгласието си. Тя не е доказала да е оспорила предходното решение. Неоснователно е и възражението, че решението по т.8 за предоставяне безвъзмездно ползване на пространството за рецепция на един от собствениците в сградата е незаконно поради липса на форма. За това решение не се изисква нотариална форма, тъй като то не е за учредяване на вещно право върху недвижим имот. Прието е, че не следва да се обсъждат останалите възражения срещу решенията на общото събрание, въведени едва с въззивната жалба – че сградата се експлоатира незаконно от [фирма]; че има незаконосъобразно плащане на разходи за охрана, електричество, рецепционист и развиване на търговска дейност в противоречие със забраната за ползване на сградата; че не е бил налице необходимият кворум за вземане на решения, както и че решенията противоречат на ЗУТ. Независимо от това съдът е посочил, че на общото събрание са приети такива решения, които имат за цел запазване на сградата и въвеждането и в експлоатация като „база за отдих с търговска, административна и спортна част”, като собствениците сами са поели разходите за текущо поддържане на сградата, използвайки единствената законова форма на вземане на решения на ОС на ЕС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Тя счита за незаконосъобразен извода на съда за момента, в който се учредява етажната собственост. Освен това поддържа, че всички решения на общото събрание са незаконосъобразни, тъй като изискуемият от закона кворум е 75 % от идеалните части от общите части на сградата, а в случая кворумът е бил 67 %. Не било вярно, че нямало такова оплакване в исковата молба. Всички оспорени от ищцата решения били такива, за които по закон се изисква кворум от 75%, а въведените в исковата молба твърдения са за това, че решенията са незаконосъобразни поради нарушения на материалния закон. Освен това счита, че решението по т.8 е взето в нарушение на изискванията за нотариална форма при учредяване на вещни права върху недвижими имоти.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Може ли в противоречие на закона – чл.178 ЗУТ дружеството [фирма] да експлоатира сграда, която не е въведена в експлоатация, да заплаща разходи за охрана, електричество, рецепционист и т.н. и тези извършени разходи впоследствие да бъдат платени от етажните собственици на сградата, след проведено общо събрание.
2. Може ли в противоречие на закона – чл.178 ЗУТ дружеството [фирма] да извършва търговска дейност в сградата, без да е налице приемане на обекта и издаване на разрешение за ползване – разходите от трима рецепционисти и т.н., които да бъдат заплатени от етажните собственици.
3. Законосъобразни ли са решения на ОС на ЕС по т.1 и т.2 по-горе и законосъобразни ли са заплащането и извършването на такива разходи от ЕС, при положение че сградата не е въведена в експлоатация по законния ред – императивна норма на ЗУТ.
4. Законосъобразно ли е проведеното учредително събрание да определи вноска за поддръжка на общите части в размер на точен размер сума /832,80лв./ годишно за всеки апартамент, в противоречие с чл….. не въз основа на притежаваните идеални части.
5. Законосъобразно ли е проведеното учредително събрание да определи вноска за поддръжка на общите части в противоречие с чл.51, ал.1 ЗУЕС. Разходите са определени за апартамент, а не са определени както е изискването в закона, за всеки собственик, ползвател или обитател.
6. Каква е законосъобразната форма за уведомяване на ЕС по чл.51, ал.2 ЗУЕС за това, че даден апартамент няма да се ползва.
7. Законосъобразно ли е да се гласуват и заплащат вноски за ремонт и обновявяне на сграда, която не е въведена в експлоатация.
8. Следва ли да се представят платежни документи за направени разходи от етажен собственик във връзка с прилагането на чл.48, ал.5, изр.2 ЗУЕС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поддържа по въпроса в кой момент се учредява етажната собственост и може да бъде проведено първо общо събрание по смисъла на чл.12, ал.6 ЗУЕС. По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното въззивно решение и решение №2245/21.01.12г. по гр.д.№6928/11г. на Бургаския районен съд.
Управителят на ЕС, представляващ собствениците на отделни обекти в сградата, оспорва касационната жалба. Счита, че част от поставените въпроси са формулирани по такъв начин, че не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Друга част от въпросите са такива, от които не зависи изходът на делото. По седмия и осмия въпрос имало трайна практика на ВКС и ВС. Недопустимо било искането по чл.280, ал.1, т.2 ГПК да се аргументира с невлязло в сила решение на районния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основният спорен въпрос по делото е в кой момент се учредява етажната собственост и кога може да бъде проведено първо общо събрание по смисъла на чл.12, ал.6 ЗУЕС. По този въпрос жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание обаче не е налице, тъй като няма данни представеното към жалбата решение №2245/21.01.12г. по гр.д.№6928/11г. на Бургаския районен съд да е влязло в сила, а това е задължително условие по т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече – практиката на ВКС, застъпена в определения по чл.288 ГПК, е в същия смисъл, в който се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение, а именно – че нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл.12 ЗУЕС е тази, при която сградата, в която отделни обекти принадлежат на различни собственици, е изградена в груб вид. В този смисъл са определение №245 от 16.05.13г. по гр.д.№2370/13г. на І ГО и определение №1194/23.12.11г. по гр.д.№1101/11г. на ІІ ГО. С тези определения не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения и по този начин те са влезли в сила – т.е. налице е практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в същия смисъл, в която е и обжалваното в настоящото производство въззивно решение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първите три въпроса в изложението към жалбата не са свързани с обстоятелства по исковата молба, не са били обсъждани от първата инстанция, а въззивният съд е изложил изрични мотиви, че това са въпроси, въведени едва с въззивната жалба и затова не следва да се произнася по тях. Ето защо въпросите не са определящи за изхода на делото и по тях не може да се допусне касационно обжалване, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият въпрос е непълен, тъй като жалбоподателката не е посочила законовия текст, който според нея обосновава заплащането на разходите за поддръжка на общите части да става съобразно размера на притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части на сградата.
Петият въпрос също не е сред тези, които са повдигнати с исковата молба и са обсъждани от предходните две инстанции, затова за него се отнася казаното по-горе за първите три въпроса.
Въпросът за формата на уведомяване на ОС на ЕС, че сградата няма да се ползва от собственика, също не е бил повдиган до този момент и затова той също не е въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. Същото се отнася и за останалите два въпроса – седми и осми, по които въззивният съд не се е произнасял.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №365 от 09.10.13г. по гр.д.№373/13г. на Смолянския окръжен съд.
случай жалбата ще им бъде върната. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: