О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3060 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на „Апрекор“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. М. И., подадена срещу определение № 409 от 30.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1158/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 181 от 25.01.2019 г. по гр. дело № 2204/2018 г. на Районен съд – Казанлък за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се сочи, че въззивният съд не е разгледал поставения пред него от жалбоподателя въпрос дали ищецът е разполагал и е следвало да се защитава с иск по чл. 135 ЗЗД, вместо с предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят оспорва аргументите, изложени във въззивното определение, че за ищеца липсва правен интерес да предяви иска, тъй като с него се предявяват чужди права; че ищецът не е носител на спорното материално право на собственост и същото не засяга неговата правна сфера. Излага доводи за допустимост на предявения иск.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по които липсва практика на ВКС: 1. Съществува ли правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост от трето лице – кредитор на ответника, което не претендира самостоятелни права върху вещта, когато с иска ще се установи, че ответникът притежава секвестируемо право, от което ищецът да се удовлетвори; 2. Предявяването на установителен иск за собственост от лице- кредитор, което не е страна по спорното материално правоотношение, представлява ли предявяване на иск в защита на собствени права или с него се предявяват чужди права, поради което е недопустим.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. В тази връзка счита за неправилни изводите на въззивния съд, че с предявения установителен иск за собственост ищецът е предявил не свои права, а чужди такива – тези на ответника „Крез инвест“ ООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и сочи, че в случая искът е предявен в интерес на ищеца, в защита на негови собствени права.
Насрещните страни – „Крез инвест“ ООД и ЕТ „И. К.“, не вземат становище по частната жалба.
Като взе предвид доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Апрекор“ ЕООД, с която срещу „Крез инвест“ ООД и ЕТ „Илия Костов“ е предявен иск по чл. 124 ГПК – за признаване за установено, че първият ответник е собственик на следния недвижим имот: сграда със застроена площ от 305.40 кв.м, находяща се в имот № * и в имот № * по плана на землището на [населено място], означена под № 50 по приложеното скица, с посочени съседи.
Ищецът твърди, че по договор за техническо проектиране от 16.10.2017 г. „Крез инвест“ ООД му дължи главница в размер на 5 328.60 лв., както и неустойка за забава в размер на 1 654.10 лв., за които суми на „Апрекор“ ЕООД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като след подадено възражение от длъжника, в срок била подадена искова молба по чл. 422 ГПК. Междувременно „Апрекор“ ЕООД установило, че „Крез инвест“ ООД и ЕТ „Илия Костов“ подписали 18.07.2018 г. споразумение, под формата на нотариален акт, с което развалили, поради липса на плащане в уговорения срок, сключения между тях с нотариален акт № 58, том 2, нот. дело № 218/2017 г. договор, с който едноличният търговец бил продал на „Апрекор“ ЕООД гореописаната сграда. Ищецът счита споразумението за разваляне на договора за покупко-продажба за нищожно, като влизащо в противоречие с императивната норма на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща съдебен ред за развалянето на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Ето защо счита, че „Крез инвест“ ООД продължава да е собственик на имота. Сочи, че има правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, тъй като има вземане от „Крез инвест“ ООД.
С допълнителна молба вх.№ 11992/4.10.2018 г. ищецът е обосновал правния си интерес от иска, като е посочил, че за него, в качеството му на кредитор на „Крез инвест“ ООД, безспорно е налице интерес да установи, че сделката от 18.07.2018 г. не е породила ефект и че имотът се намира в патримониума на „Крез инвест“ ООД, предвид евентуалната възможност „Апрекор“ ЕООД да се удовлетвори от този имот.
Първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред него дело, като е приел, че ищецът няма интерес от предявения установителен иск за собственост, а от защита на правата си чрез конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД. Съдът е изложил и съображения, че сделката от 18.07.2018 г. не е нищожна.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение на Районен съд – Казанлък, като е заключил, че недопустимо ищецът е предявил пред съда правата на „Крез инвест“ ООД. Съдът е посочил, че правният интерес се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, като същият се извежда от твърденията на ищеца, който може да е носител на спорното материално право, но може да не участва в последното, но негово право да се засяга от правото, претендирано от друго лице. Съгласно изложените в обжалваното пред настоящия съд определение мотиви, ищецът не сочи чии собственически права са нарушени, по какъв начин и от кого, което да обоснове и търсената вещноправна защита по пътя на предявения положителен установителен иск за собственост. Съдът е визирал, че и пред него жалбоподателят не обосновава никакви фактически обстоятелства, чието настъпване и/или неосъществяване да рефлектират в неговата правна сфера. Посочил е, че евентуално ищецът може да поиска обявяването нищожността на нотариалния акт от 18.07.2018 г. като противоречащ на закона – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Заключил е, че правилно първоинстанционният съд е прекратил делото, тъй като пред него са били предявени чужди права.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал.2, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай не са налице горепосочените предпоставки. Налице е утвърдена, непротиворечива съдебна практика, съобразена със законовите норми, обективирана напр. в решение № 155/19.03.2010 г. по гр. дело № 4829/2008 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 264/7.07.2014 г. по ч. гр. дело № 2998/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 16/12.01.2017 г. по ч. гр. дело № 51/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. С нея е прието, че за да съществува правен интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, щом правата на ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, както и че с правото на установителен иск се ползват и тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, без да имат качеството на процесуални субституенти.
Обжалваното определение е съобразено с цитираната практика, тъй като предявеният по делото иск не попада в нито една от визираните по-горе хипотези.
Същевременно определението не е и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 409 от 30.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1158/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 181 от 25.01.2019 г. по гр. дело № 2204/2018 г. на Районен съд – Казанлък.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: