ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 21. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4764 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1802/12.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5539/2017, с което е потвърдено решение № 2427/12.04.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 13610/2014, с което са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот като привиден и по чл. 108 ЗС за предаване на владението на имота.
Недоволен от решението е касаторът Д. И. Д., представляван от адв. Т. П. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността въззивния съд, като мотивира своето решение да препрати към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК и за приложението на чл. 576 ГПК за прогласяване на нищожност на нотариални удостоверявания по иск за прогласяването на сключена сделка като привидна, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС – ТР № 1/2000 на ВКС, ОСГК. Счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата Ю. Л. И., представлявана от адв. Г. М. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, а по същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 05.12.2011 г. ищцата е придобила собствеността върху процесния имот, който е продала на първата ответница Т. П. на 22.12.2011 г. за сумата 82.000 лева. С последващи договори за покупко-продажба от 19.11.2012 г. и от 30.04.2014 г. собствеността на имота е прехвърлена съответно на втория и третия ответник, като последният владее имота (обстоятелство прието като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване). По делото са приети доказателства, за изтеглена от ищцата на 21.12.2011 г., в 13:52 часа от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сума в размер на 55.000 лева и извършени на 22.12.2011 г. в клон на „Райфайзенбанк“ в интервала от 15:23 часа до 16:14 часа два превода и две тегления на внесените суми. С договор от 22.12.2011 г. ищцата и първата ответница са се споразумели преди подписването на договора за продажба пред нотариуса за размера на продажната цена, предоставянето на паричните средства от ищеца на ответницата П., която е поела задължение да прехвърли обратно на ищеца правото на собственост върху процесния имот; три разписки, подписани от ответницата, с които удостоверява, че на 22.12.2011 г. е получила от ищцата сума, в размер на 83.000 лева в изпълнение на договора от 22.12.2011 г. С нотариално заверена декларация, подписана от ответницата на 02.09.2014 г., същата е декларирала, че никога не е била реален собственик на процесния апартамент и на движимите вещи (подробно изброени и индивидуализирани), като пред първоинстанционния съд е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК и е потвърдила валидността на подписа и съдържанието на договора, установяващ привидността на договора за продажба от 22.12.2011 г. Съдът е приел, че искът за прогласяване на нищожността на договора от 22.12.2011 г., като привиден е основателен, тъй като по делото е доказано, че ищцата и първата ответница предварително в писмения договор са уговорили съществените елементи от съдържанието на сключения пред нотариуса договор за продажба, като ищцата като продавач е предоставила продажната цена на ответницата, която с писмена нотариално заверена декларация е признала, че никога не е считала себе си за собственик на процесния апартамент (приета за нарочен обратен документ, установяващ, че страните не са искали да настъпят гражданско-правните последици на сделката). Изложени са съображения, че е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното от страните по договора, обосноваващо извод, че договорът е привиден (абсолютно симулативен). Като основателен е уважен искът по чл. 108 ЗС по отношение на третия ответник, който владее процесния имот без основание, а ищцата се легитимира като собственик на имота с договора от 05.12.2011 г., доколкото последващите договори за продажба, независимо от обстоятелството, че са действителни, са лишени от присъщите им гражданскоправни последици – да се прехвърли правото на собственост от продавача на купувача. Като неоснователни са приети доводите на ответниците, че договорите са сключени в предписаната от чл. 18 ЗЗД нотариална форма и са били спазени всички изисквания за валидност на нотариалните удостоверявания, тъй като установената нищожност на нотариалното удостоверяване при договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт ще се свърже само с липсата на предписаната форма, каквото основание не е предявено от ищцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият от повдигнатите въпроси да обуславя изхода на делото, но той няма претендираното занечние, тъй като възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в своето решение въззивният съд може да препрати към тази част от мотивите на първоинстанционния съд, която споделя, но съгласно чл. 272 ГПК. Иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване не съществува. Нотариално удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл. 576 ГПК (чл. 472 ГПК отм.), но страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност, тя може да предяви иск за нищожност на сключения договор поради липса на форма. Когато такъв иск е предявен, той няма нищо общо с иска за прогласяването на сключена сделка като привидна.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение.
При този изход на делото на ответницата по касацията следва да се присъди сумата 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1802/12.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5539/2017.
ОСЪЖДА Д. И. Д. от С. да заплати на Ю. Л. И. от С. сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.