О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 22.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3628 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М., [населено място] срещу разпореждане от 03.12.2015г. по гр.д. № 3771/15г. на САС, 6 състав, с което е върната подадената от А. Б. М. частна касационна жалба срещу определение от 08.10.2015г. по ч.гр.д. № 3771/15г. на САС, ТО, 6 състав.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане представлява отказ от правосъдие и се явява незаконосъобразно и несъвместимо с правото и морала в съдопроизводството. Счита, че обжалваното определение противоречи на Конституцията на Република България, тъй като й отнема правото на защита, както и на ЗСВ, тъй като за двама от съдиите липсва упражняване на правораздавателна власт поради това, че са взели участие в предходни дела между същите страни и за същия съдебен спор, което е недопустимо. Поддържа, че на 27.10.2015г. е подала до въззивния съд молба с искане да се уточни кой е верният срок за обжалване, тъй като е налице противоречие във волеизявлението на този съдебен състав, но съдът не е съобразил това искане и при постановяване на разпореждането си за връщане на частната касационна жалба е използвал изцяло необосновани и несъстоятелни аргументи. Твърди, че с нарочна молба вх. № 13465/19.10.2015г. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при изписване на срока за обжалване, който не отговаря и е несъвместим със срока за обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, обективирано в диспозитива на самия акт, но въззивният съд е постановил ново разпореждане, в което е посочил, че обжалването е по друг ред – чл.275, ал.1 ГПК. Поради това поддържа, че е налице доказано противоречие във волеизявлението на въззивната инстанция, което може да се тълкува като умишлена заблуда и неправилно дадени указания с цел именно преграждане на хода на производството. Твърди, че липсват законови предпоставки за връщане на частната й касационна жалба поради просрочие. Поради това моли обжалваното разпореждане за бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от А. Б. М. частна касационна жалба срещу определение от 08.10.2015г. по ч.гр.д. № 3771/2015г. на САС, ТО, 6 състав, съдът е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК 7-дневен срок. Изложил е съображения, че противно на доводите на жалбоподателката, препращането на чл.274, ал.3 ГПК е само към предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а не и към срока за обжалване по чл.283 ГПК.
Определението е правилно.
С частната касационна жалба, която е върната с разглежданото разпореждане, е обжалвано въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на А. Б. М.. Въззивното определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок, съгласно изричната разпоредба на чл.275, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в самото определение. Неоснователно е позоваването на чл.280 ГПК по отношение на срока за обжалване. Направеното в чл.274, ал.3 ГПК препращане е към предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на посочените определения, но не и към предвидения в чл.283 ГПК срок за касационно обжалване.
Въззивното определение е връчено лично на частната жалбоподателка на 16.10.2015г., поради което предвиденият в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок за обжалването му е изтекъл на 23.10.2015г. Частната касационна жалба е подадена на 16.11.2015г., т.е. след изтичане на посочения срок, поради което е просрочена и на основание чл.278, ал.4 вр. 262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане.
Неоснователни са изложените от частната жалбоподателка доводи за допусната във въззивното определение очевидна фактическа грешка и противоречие относно указания срок за обжалването му. В определението си съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в 7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателката. Това указание е ясно, не съдържа противоречия и съответства на установените в закона срок за обжалване на постановения акт и предпоставките, при които е допустимо касационното му обжалване. Поради това не е било налице задължение на съда да дава допълнителни пояснения във връзка с обжалване на въззивното определение, а частната жалбоподателка е следвало да упражни правото си на обжалване в предвидения в закона и указан й от съда срок.
Предмет на настоящото производство е допустимостта на подадената частна касационна жалба с оглед изискването за подаването й в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок, поради което изложените от частната жалбоподателка доводи за неправилност на въззивното определение, срещу което е подадена, не следва да се обсъждат.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.12.2015г. по гр.д. № 3771/15г. на САС, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: