3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 23.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7387/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. М., Л. Т. М. и Н. П. М. /В./, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. И. Л., срещу въззивното решение № 345 от 22.07.2014 г. по гр. д. N 405/2014 г. на Софийския окръжен съд.
От ответниците по касация Л. Г. М. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, Д. Л. А., Ц. Л. П. и С. Л. П. не са взели становища.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 74 от 06.12.2013 г. по гр. д. № 326/2011 г. на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС, предявени от касаторите по реда на чл. 240, ал. 3 във вр. ал. 2 ГПК, за предаване на владението върху недвижим имот, съставляващ УПИ XX-67 в кв. 7 по плана на вилна зона „Ч.”, [населено място], при граници: УПИ I-64, УПИ II-65, УПИ X.-68 и земеделска земя, невключена в регулацията на вилната зона, и инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 04.04.2011 г. поради противоречие и заобикаляне на закона и невъзможен предмет.
Исковете са предявени след постановено неприсъствено решение по гр. д. № 8/2010 г. на Пирдопския районен съд срещу ищците в настоящото производство, с което същите са осъдени да предадат владението на недвижимия имот, както и да премахнат изградените в него масивна жилищна сграда /вила/ и стопански постройки.
Ищците твърдят, че на основание предварителен договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 27.09.1994 г. с нотариална заверка на подписите, между ищцата Н. М. – една от касаторите, и ответника Л. М., започнали да упражняват владение върху имот от 2 дка в местността „Ч.”, идентичен със спорния, като след изтичане на изискуемия срок, са го придобили по давност. Ответниците основават правата си на издадено в полза на техните наследодатели решение на административния орган за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот в стари реални граници.
Въззивният съд приел, че административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила с решение от 19.08.2003 г. на органа на земеделска реституция и това е началният момент, от който е започнала да тече придобивната давност, тъй като обектът на правото на собственост е индивидуализиран и за бившия собственик е възникнала възможността да защити правото си чрез иск. Съдът приел, че ищците не са доказали осъществяването на фактическия състав на твърдяното придобивно основание – давностно владение, упражнявано в периода 1994-2010 г., с всички негови признаци – фактическата власт да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Владението не е било спокойно, било е установено с насилие по отношение на ответниците и е било и оспорвано в периода 2004 – 2010 г. от ответника Л. М., който се е легитимирал за собственик чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба от 2011 г., а с предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 8/2010 г., давността е била прекъсната. Предвид липсата на спокойно упражнявана фактическа власт, дори и да се приеме, че владението е било добросъвестно, като основано на действителен предварителен договор за замяна, то не би могло да има за последица придобиване на имота по давност. Тъй като само ответникът М. владее имота, останалите ответниците не са пасивно легитимирани по предявените искове. Съдът приел за неоснователни и исковете за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 04.04.2011 г., с който имотът е получен от Л. М.. Наведените основания за нищожност не са установени, тъй като е извършена делба на сънаследствен имот, възстановен с влязъл в сила административен акт, с който е бил определен и обектът на правото на собственост.
Въззивният съд приел и, че участието на съдията, постановил неприсъственото решение, в решаването на първоинстанционното дело по сега заявения спор, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 22, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е участие в решаване на делото в друга инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за правните последици на нотариално заверен предварителен договор за замяна на недвижими имоти и приложимостта и правното значение на института на придобивната давност /уточнени и конкретизирани от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: 1. дали предварителен договор за замяна на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите на договарящите страни създава статут /правно положение/ на добросъвестен владелец на заменителя и коя придобивна давност следва да се прилага при наличието на владение въз основа на такъв договор – 5-годишна или 10-годишна; 2. когато необезпокояваното публично /открито/ владение е предоставено въз основа на такъв договор, заменителят е дал съгласието си за придобиване на собствеността и сам е допуснал в имота приобретателя по замяната с намерение да отчужди имота си и не се е противопоставял на владелеца и на допуснатите от него държатели, а същевременно тече процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване, налице ли е противопоставяне от отчуждителя-заменител и необезпокоявано ли е владението, осъществявано в законоустановения срок от приобретателя по замяната и от допуснатите от последния държатели.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен и въпросът: допустимо ли е съдията, постановил решението по гр. д. № 8/2010 г. на Пирдопския районен съд по реда на чл. 240 ГПК, да участва и в процеса по гр. д. № 326/2011 г. на същия съд, като постановява и първоинстанционното решение, потвърдено с обжалвания въззивен акт, или следва да се отведе на основание чл. 22, ал. 2 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване, разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква не само да бъде формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и той да се свърже с отделните, изчерпателно изброени основания за допускане на касационното обжалване. По настоящото дело жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е разрешил поставените материалноправни въпроси „противоречиво”, което следва да се разбира като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Те, обаче, не са посочили, нито са се позовали на съдебна практика със задължителен характер по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, нито на други влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК /т. 3 на същия тълкувателен акт/, на които да противоречи даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано – не са изложени никакви съображения за обосноваване значението на постановените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Отделно от това, по първия поставен въпрос е налице задължителна съдебна практика – Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС – р. ІІІ, решение № 306/26.03.2012 г. по гр. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, и др., в които е изяснено, че правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни сделки като продажбата, замяната, дарението, завета, съдебното решение по конститутивен иск, както и административни актове с вещноправни последици, като обаче е необходимо да е спазена предписаната от закона форма за действителност. Едва тогава може да се преценява дали тази форма е опорочена. Ако сделката не е съобразена с предписаната от закона форма, то ще е налице нищожност поради липса на форма, а нищожният договор не е годен да бъде основание на добросъвестно владение. Опорочаване на предписаната от закона форма например ще е налице, когато нотариусът е изповядал договор, сключен във формата на нотариален акт, но за имот, който се намира извън неговия район на действие. Ако този недостатък не е бил известен на приобретателя при сключване на договора, налице са предпоставките владението, упражнявано въз основа на този договор, да се определи като добросъвестно. В случая, пред който страните са изправени, владението не се основава на правно основание, годно да направи приобретателката по замяната собственик, защото договорът не е сключен в предписаната от закона форма. Осъществяваното владение не може да се приеме за добросъвестно и да доведе до придобиване на имота при условията на кратката 5-годишна давност.
Вторият поставен въпрос изисква преценка на данните по всяко конкретно дело, поради което е свързан с правилността на постановеното решение, а последната не е предмет на производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационното обжалване.
Въпросът допустимо ли е съдията, постановил неприсъственото решение, да участва по делото по предявен иск по реда на чл. 240, ал. 2 и 3 ГПК, съответно длъжен ли е сам да се отведе, е относим към касационното отменително основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Съдебната практика приема, че по него касационната инстанция не дължи произнасяне в рамките на производството по чл. 288 ГПК, в което се преценяват основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Л. М. не е представил доказателства за сторени по водене на делото във Върховния касационен съд разноски, които да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 345 от 22.07.2014 г. по гр. д. N 405/2014 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: