Определение №157 от 26.3.2012 по ч.пр. дело №597/597 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 157
С., 26.03. 2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 597/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение от 14.06.2011 г. Софийският градски съд спрял производството по гр. д. № 5405/2011 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от адв. А. Д.-пълномощник на И. Н. М. и Л. И. М., с искане за отмяната му като неправилно, по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от адв. М. М. Ц. – пълномощник на П. Х. Н.-У., която счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Определението на въззивен съд, с което се уважава молба за спиране по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, е преграждащо развитието на производството пред този съд, защото с него въззивният съд не се произнася по съществото на жалбата, с която е сезиран, и не проверява правилността на обжалвания съдебен акт, а извършва проверка по допустимостта на производството. А щом като тази проверка е извършена за пръв път от въззивния съд, неговото определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и по силата на чл. 274, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който ще действа като втора инстанция и обжалването не е подчинено на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
Производството пред Софийския градски съд е образувано по въззивна жалба срещу решение № 106 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 3048/2008 г. на Софийския районен съд, с което е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като по отношение на П. У. е признато за установено, че И. и Л. М. са собственици на един апартамент в [населено място], [улица], на основание наследяване и делба по гр. д. № 12867/2000 г. на Софийския районен съд; на основание чл. 42, б. „в” ЗН за нищожно е прогласено саморъчно завещание от 02.12.1986 г., с което Сетка И. завещала в полза на П. Хр. Н. спорния по делото апартамент, а н. а. № 170/2004 г. за собственост по завещание е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Между същите страни е налице друго производство – гр. д. № 664/2008 г. на Софийския градски съд, по иск на П. Хр. Н. срещу И. и Л. М., за обявяване на делбата-спогодба по гр. д. № 12867/2000 г. на Софийския районен съд, сключена между наследниците на Сетка И., за нищожна, поради неучастие на съделител. С нея наследственият имот е поставен в дял на И. М., която следва да заплати на останалите съделители, след компенсация, определени суми за уравнение на дяловете.
Съгласно чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Следователно, правно значение за спиране на производството има само наличието на преюдициалност между делата, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е от значение за изхода на висящия правен спор.
В разглеждания случай следва да се посочи на първо място, че П. У. не е страна по гр. д. № 12867/2000 г. на Софийския районен съд. Тя не твърди да има качеството на съсобственик-сънаследник, а претендира права на основание оставено в нейна полза завещание от Сетка И.. При евентуално обявяване на съдебната делба-спогодба за нищожна, всяка една от страните в делбеното производство би се явила съсобственик, наред с останалите съделители, и в това качество тя би могла да води иска за собственост върху имота по отношение на третото за съсобствеността лице. В разглеждания случай такова е правното положение на една от ищците по установителния иск, а именно И. Н. М. – наследница по закон на С. И..
На второ място, по предявения срещу нея положителен установителен иск за собственост ответницата е длъжна да изчерпи всичките си възражения, включително и тези, основани на довода за нищожност на делбата-спогодба по гр. д. № 12867/2000 г. на Софийския районен съд.
С оглед изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че изходът по гр. д. № 664/2008 г. на Софийския градски съд не би имал значение за изхода на спора за собственост и действителност на завещанието. Като е приел обратното и е спрял производството на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, въззивният съд е постановил неправилно определение. То следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
Доколкото с определение № 26/09 от 23.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2382/2008 г. състав на ВКС, ІІ-ро г. о., макар да е отменил предходно определение за спиране на делото на същото основание – наличието на гр. д. № 664/2008 г., не е взел становище, а само е посочил кои според него са релевантните за спирането по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ предпоставки, неоснователно се поддържа от жалбоподателите наличие на разрешен между страните със сила на пресъдено нещо спор по разглеждания процесуалноправен въпрос. Неоснователно е и позоваването от ответницата по частната жалба на влязлото в сила определение № 300 от 12.06.2009 г. по ч. гр. д. № 324/2009 на ВКС, ІІІ-то г. о., с което е приет за допустим предявеният като самостоятелен иск по гр. д. № 664/2008 г. при наличие на вече образувано дело с правно основание чл. 59 ЗЗД. Видно от мотивите, хронологията на правоотношенията между страните не е проследена, а и определението е по въпроса за допустимостта на иска за нищожност на делбата, който не се разглежда в настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението от 14.06.2011 г. на Софийския градски съд за спиране на производството по гр. д. № 5405/2011 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба срещу решение № 106 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 3048/2008 г. на Софийския районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top