3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
С., 28,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 84/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на Г. фонд-[населено място] срещу определение № 416 от 14.09.10г. по т.д.285/10г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 22.02.2010 по т.д. 942/09г. на Варненски окръжен съд, в частта му за съдебните разноски до размера на сумата от 8550лв. платими на всеки един от ищците – Г. Р. и Г. Р. от Г. фонд –[населено място] и Х. Х..
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, в частта му – предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е изменил в производство по чл.248 ГПК, /инициирано от ищците/, постановеното от него решение на 02.07.2010г. по т.д. 285/10г. в частта му за разноските, като е потвърдил първоинстанционното решени за осъждане на Г. фонд -[населено място] и Х. Н. Х. да заплатят разноски за първоинстанционното производство до размера на 8550лв. за всеки едни от ищците.
Като единствен довод за неправилност на обжалваното определение, жалбоподателят е посочил това, че съдът в нарушение разпоредбата на чл.121 ЗЗД е потвърдил решението на първостепенния съд, с което той е бил осъден, според него солидарно с деликвента за разноските. Подробно е развито разбирането на страната, че отговорността на двамата произтича от различни материални правоотношения несъвместими помежду си – съответно от договор и деликт, поради което солидарна отговорност между тях не може да съществува. В подкрепа на това разбиране е посочено и разрешението дадено с т.12 на ППВС№4/75г.
Доводите са правно са необосновани. Страната смесва различни правни категории, обсъжда доводи свързани с материалното правоотношение по исковете, но не и с отговорността за разноски в какъвто смисъл е отправения от нея петитум и с оглед, на което обжалва и акта на въззивния съд, с който той изменя своето решение, в частта за разноските в съответствие с искането на противната страна по чл.248 ГПК. Материалното правоотношение, чиято страна е жалбоподателя, произтичащо от договорна обвързаност, както и материалното правоотношение, породено от осъществения от физическото лице – ответник по иска по чл.45 ЗЗД деликт, изобщо не са били предмет на определението, което се обжалва. Отговорността за разноски, като правна категория е различна от материалното правоотношение по иска и се обуславя от различни предпоставки- подробно регламентирани в чл.78 и сл. ГПК, чието наличие винаги води до осъществяването й. Следователно, цитираното постановление на Пленума на ВС е ирелевантно, тъй като то не се отнася до разноските за воденето на делото.Освен това, обсъжданото оплакване не обуславя отмяна на определението, тъй като страната не е възразила в срока по чл.248, ал. 2 ГПК,като не е представила отговор и е въвела по реда на инстанционния контрол за първи път в това производство възражението без по него въззивният съд да се е произнасял. Този извод се подкрепя и от предметния обхват на производството по чл.248 ГПК, който предполага оплаквания свързани само със допуснатото изменение на въззивното решение, в частта относно разноските/ в случая само по отношение на техния размер/, но не и срещу част, която не е била предмет на обсъждане от въззивния съд, с оглед това, че страната не е реализирала правото си по чл.248 ГПК, нито е подала възражение в инициираното от противната страна производство. Доколкото не са правени доводи за неправилност при изчислението на разноските и техния размер, то определението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 416 от 14.09.10г. по т.д.285/10г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната му част, с която е потвърдено решение от 22.02.2010 по т.д. 942/09г. на Варненски окръжен съд, в частта му за съдебните разноски до размера на сумата от 8550лв. платими на всеки един от ищците – Г. Р. и Г. Р. от Г. фонд –[населено място] и Х. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: