2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
С., 28,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 332 /2012 год.
Производството е по реда на чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на П.П. и Ст.П. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 1999/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на молителите срещу З. Д. О.-С. за присъждане по 40 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди. Това решение е обжалвано и с решение по гр.д. № 706/2008 г. на САС исковете са частично уважени. С определение от 26.10.2010 г. по т.д. № 371/2010 г. на ВКС-І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени. Следователно, атакуваното решение и то само в частта, с която исковете са отхвърлени, е влязло в сила на 26.10.2010 г.
Тезата на молителите, уточнена с молба от 2.03.2012 г., е, че това решение следва да се отмени поради противоречие с решение по гр.д. № 2001/2006 г. на СГС, с което частично са уважени исковете на К.В. и П. В. срещу Д. О. АД-С. за заплащане по 10 000 лв. на всеки на основание чл.407-отм. ТЗ обезщетение за неимуществени вреди. Това решение е влязло в сила на 12.09.2011 г.
Ответното Д.-ОЗ Е.-С. е подало отговор, че молбата е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Молбата е просрочена. Съгласно чл.305,ал.1,т.4 ГПК молбата се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Последното решение е влязло в сила на 12.09.2011 г., а молбата е подадена на 21.12.2011 г.
2. Недопустимо е молителите да посочват кое от двете решения да бъде отменено, тъй като съгласно чл.307,ал.4 ГПК съдът отменя неправилното решение.
3. По т.4 на чл.303,ал.1 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, което си противоречат. Следователно, противоречието трябва да съществува между решения изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи, да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Когато делата са между различни страни, както е в случая, или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и тогава отмяната е недопустима.
По изложените съображения, молба за отмяна е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане молбата на П.П. и Ст.П. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 1999/2006 г. на СГС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на молителите пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: