О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
[населено място], 29.03.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 6/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2719/30.08.2017 г. по ч.т.д.№ 1063/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5415/25.05.2017 г. по гр.д.№1268/2017 г. на Варненски районен съд, за прекратяване на производството по същото, на основание чл.299 ал.2 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение и конкретно – обосноваването на съда с отричане качеството на „новонастъпил факт„ , от значение за решението по спора, на факта на депозиран отказ на третото – ползващо се от правата по сключен от ищеца и настоящ жалбоподател, в полза на същото това лице, договор за застраховка „бизнес каско„, извършен в писмена форма и достигнал до адресатите си – страните по застрахователното правоотношение. Доколкото с наличието на тези права е било обусловено отхвърлянето на частичния иск между същите страни и на същото основание,с влязло в сила решение – основание и за постановеното прекратяване, жалбоподателят отрича идентичност между предмета на същия и предмета на производството по предявения за разликата до пълния размер на вземането от застрахователно обезщетение иск по гр.д.№ 1268/ 2017 г. на Варненски районен съд. Жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че в изискуемата писмена форма този отказ не е бил депозиран с исковата молба, в първото открито съдебно заседание и до постановяване на решението по частичния иск от първоинстанционния съд. Според страната, твърдението за наличието на такъв / при това не в изискуемата писмена форма, а като изводим от конклудентни действия на третото ползващо се лице, тълкувани в този смисъл / не може да бъде приравнено на твърдение за настъпили правни последици на такъв отказ, поради което и новият иск,за разликата до пълния размер на вземането, следва да се приеме за допустим.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
В предходно производство, приключило с влязло в сила решение , е отхвърлен предявен от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание договор за застраховка „бизнес каско„ , предвид настъпил застрахователен риск – кражба на автобус – притежание на ищеца. Предвид сключването на договора за застраховка с клауза в полза на трето лице – кредитодател на ищеца / [фирма] /, съдът е приел, че материалноправно легитимиран да претендира обезщетението е третото ползващо се лице , а не ищеца, с което съображение е отхвърлен иска, предявен като частичен – за 5001 лв. от обща претенция в размер на 35 000 лева. Възражението относно материално-правната легитимация на ищеца е направено с отговора на исковата молба по това дело / № 11701/ 2015 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение по т.д.№ 907/2016 г. на Варненски окръжен съд , като необжалваемо, на основание чл.280 ал.2 ГПК – влязло в сила / . В отговор на възражението ищецът, който изначално твърди собствена материалноправна легитимация да получи обезщетението, е заявил , че е удовлетворил третото ползващо се лице – кредитодател и същото няма интерес от обезщетението, в подкрепа на което е факта на заличени особени залози, в обезпечение на предоставения на ищеца кредит /. До приключване на устните състезания по делото / с.з. от 11.03.2016 г. / ищецът нито твърди, нито представя доказателства за изричен писмен отказ на третото ползващо се лице, от правата му по застрахователния договор.Такова писмено уведомление е представено във въззивна инстанция, като изходящо от [фирма] на 11.04.2016 г., но съдът е отказал приемането му , приемайки че не е налице основание по чл.266 ал.2 ГПК. За последното, ирелевирайки субективното формиране на волята на третото ползващо се лице към момент следващ приключване на съдебното дирене в първа инстанция, съдът е приел , че е налице хипотезата на чл.266 ал.1 ГПК – това обстоятелство и доказателство за същото ищецът е могъл да посочи, съответно представи в първоинстанционното производство.
След влизане в сила на отхвърлителното решение по частичния иск, е предявен настоящият за разликата, като относно материалноправната си легитимация ищецът [фирма] изрично се позовава на отказа на третото ползващо се лице от правата по застрахователния договор. Предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на частичния иск, в съответствие с формираната задължителна съдебна практика, първоинстанционният, респ. въззивният съд са приели , че претенцията за разликата до пълния размер на вземането – т.е. последващият частичен иск за същото – е недопустим, което е и основанието за прекратяване на производството. Изложени са изрични мотиви за липса на „ новонастъпило обстоятелство”, тъй като още с исковата молба по първоначалния частичен иск [фирма] се е позовал на „ факта, даващ му право да се легитимира като носител на вземането от застрахователно обезщетение„ , по който факт съдът вече се е произнесъл. След като е отречена дължимостта на каквато и да било част от вземането, в размера на цената на частичния иск, сила на пресъдено нещо се формира и за остатъка от същото, което обуславя и недопустимостта, на основание чл.299 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът формулира следните въпроси: 1/ За задължението на съда да обсъди представено от страната доказателство и значението му за спора ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 32 по т.д.№ 328/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ За правното значение на твърдени с исковата молба факти и обстоятелства, които не са се осъществили към момента на депозиране на исковата молба и препятства ли това възможността за депозиране на нова искова молба след осъществяването на тези факти ? – при непосочен допълнителен селективен критерий ;3/ Каква е формата за действителност на волеизявлението за отмяна на уговорката в полза на трето ползващо се лице, съдържаща се в сключен между стипуланта и промитента застрахователен договор и за да породи целените с него правни последици ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 10 по т.д.№ 510/ 2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и 4/ Какво е значението на представените и незачетени нови факти , настъпили след предявяването на иска , които са били от значение за спорното право и сочат на направен отказ от страна на трето ползващо се лице от правата, по сключен в негова полза договор, и незачитането на тези факти , респ. доказателства за същите, възпрепятства ли позоваването на същите в ново производство ? – въпросът обосноваван в хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решение № 167 по т.д.№ 3174/ 2013 г. на ВКС.
Първият и вторият от въпросите са относими към процесуалното нарушение на съда във въззивното производство по първоначалния частичен иск / в противоречие със задължителна съдебна практика, създадена в идентична на настоящата хипотеза – решение по т.д. № 2575/2014 г. на І т.о. на ВКС /, но не и спрямо решаващите мотиви на въззивното определение, което се е позовало на преклудиране фактите относими към материалноправната легитимация на ищеца, като носител на правото на обезщетение, към момента на приключване устните състезания по делото по предявения частичен иск.Поради това и въпросите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Достатъчно, за приемането на втория от въпросите за необосноваващ касационното обжалване, би било и непосочването на какъвто и да било допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 1,2 и 3 ГПК.
Третият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с решаващ мотив на въззивното определение, за недопустимост на съдебното производство.Съдът не е споделил разбирането, че формата за действителност на отказа на третото ползващо се лице е различна от приетата в решение № 10 по т.д.№ 510/ 2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. Налице е несъответно на фактологията по гр.д.№ 11701/2015 г. на Варненски районен съд изложение от постановилия атакуваното определение съд – нито исковата молба, нито последващо изявление на ищеца в това производство визира изричен писмен отказ на третото ползващо се лице от правата му по застрахователния договор,но невярно възприето съдържание на волеизявления и невярна фактическа обстановка по предходното дело с предмет частичен иск на същото основание и между същите страни, не са равнозначни на правен извод за конкретно дължима форма за действителност на волеизявлението на третото ползващо се лице, различна от приетата в преждепосоченото съдебно решение.
Съдът се е обосновал с непререшаемост на спора, предвид отхвърлянето на частичния иск със сила на пресъдено нещо. В решение по т.д.№ 2575 / 2015 г. на І т.о. на ВКС , посочено по-горе, е посочено, че всеки факт относим към материалноправната легитимация на страната ,е съобразимо новонастъпило обстоятелство, в производството по време на което е настъпило / след отговора на исковата молба или след подаването на въззивната жалба /, респ. се преклудира, в случай на непредявяване. Твърдението за право на обезщетение обуславя материалноправната легитимация на ищеца и същата не е съществувала към момента на предявяване предходния частичен иск. Възникването й като резултат от отказа на третото ползващо се лице не променя съдържанието на твърдяната материалноправна легитимация, а единствено я доказва, въз основа на последващо предявяването на иска осъществяване на факт, който съдът, разгледал частичния иск, неправилно позовавайки се на преклузия , не е съобразил, съгласно чл.266 ал.2 т.2 ГПК. Независимо от процесуалното му нарушение, с формираната сила на пресъдено нещо на постановеното решение е отречена материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение, съобразно всички факти, обективирали се и от значение за същата, до приключване на устните състезания по делото.Последното изключва допустимостта на иск за остатъка от претенцията, съгласно последователната практика на ВКС , в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2719/30.08.2017 г. по ч.т.д.№ 1063/2017 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, в сила от 27.01.2017 година / обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017 г. /.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :