О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 03.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7348/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. В. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2014 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 13950/ 2010 г. и по този начин в отношенията между касатора и [фирма], [населено място], е признато за установено, че В. В. К. дължи на [фирма] сумата 4 967,80 лв – стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] абонатен № *****, за период октомври 2006 г. – април 2009 г., законната лихва върху тази сума от 29.12.2009 г., както и сумата 1 034,92 лв – обезщетение за забавено плащане за период 01.12.2006 г. – 26.11.2009 г.
Касаторът поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси: доказан ли е размерът на задължението; представляват ли измервателни уреди монтираните в имота му индивидуални топлинни разпределители; трябва ли да се спазва специален ред и начин на отчитане на уредите и ако този ред не е спазен, може ли да бъде приет за установен размерът на задължението; допустимо ли е извършеното въз основа на уредите относително разпределяне на ползваната енергия между отделните абонати да бъде база за реално определяне на ползваната от всеки абонат енергия.
Ответната по касация страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Третото лице (помагач на страната на ищеца) [фирма] също не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По въпроса доказан ли е размерът на задължението, претендирано от ищеца в настоящето производство, обжалването не може да бъде допуснато без оглед какво е приел въззивния съд, тъй като този въпрос не е правен. Касае се за оспорване на преценката от инстанцията по същество на доказателствата по делото и на направените въз основа на тях фактически изводи, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационната инстанция контролира единствено правните разрешения на въззивния съд, доколкото във връзка с тях е формулиран правен въпрос и е налице някоя от допълнителните предпоставки по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Дали от доказателствата по делото следва какъв е по размер задължението на ответника, не е правен въпрос и по него касационно обжалване не може да се допусне.
Останалите повдигнати от касатора въпроси са по съдържанието на материалния закон и поради това следва да бъде преценено относими ли са към правните разрешения на инстанцията по същество и налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването.
За да уважи предявените срещу касатора установителни искове, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че ответникът се явява собственик на топлоснабден имот и че е ползвал доставената в него топлинна енергия. По силата на закона той има качеството на потребител и дължи заплащането на тази енергия. Начина за определяне на количеството потребена енергия е определен в закона – по система за дялово разпределение. В сградата, в която се намира имотът на ответника, такова разпределение е въведено и от приетата по делото техническа експертиза се установява действително ползваната от него топлинна енергия. По възраженията му за неточно отчитане на уредите от страна на дружеството, извършващо дяловото разпределение, съдът посочил, че потребителите са длъжни да монтират индивидуални разпределители и водомери и че последващият метрологичен контрол върху тези уреди е за тяхна сметка. Индивидуалните разпределители на ползваната топлинна енергия съставляват техническо средство, отчитащо относителни единици и служат за определяне на дела на консумираната енергия от всяко отоплително тяло въз основа на общото доставено количество енергия в сградата. Начинът на отчитането им и изчисляването на топлинната енергия за дялова единица е нормативно определен и в случая този начин е спазен. Не са доказани възраженията на ответника, че за исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е имало неправомерно ползване на топлинна енергия от други абонати, поради което индивидуалните разпределители в имота му са отчели реално доставената и ползвана от съответните отоплителни тела енергия. Остойностяването й е станало съобразно нормативните изисквания, поради което исковете са доказани по основание и размер.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, не обуславя въззивното решение материалноправният въпрос трябва ли да се спазва специален ред и начин на отчитане на уредите и ако този ред не е спазен, може ли да бъде приет за установен размерът на задължението. Съдът не е посочил, че няма ред и начин на отчитане на индивидуалните разпределители или че за доказване на размерът на задължението е ирелевантно дали този ред е спазен. Той е приел, че има уреден в закона ред и начин на отчитане, че при доказателствата по делото законовите изисквания са спазени и че не са доказани възраженията на ответника. Касае се за фактическа констатация, базирана на приетите по делото доказателства, която не може да бъде проверявана в настоящето производство. Правно разрешение, което да противоречи на соченото от касатора, въззивният съд не е дал, поради което повдигнатия въпрос не обуславя решението му.
Останалите въпроси (представляват ли измервателни уреди монтираните в имота на ответника индивидуални топлинни разпределители и допустимо ли е извършеното въз основа на уредите относително разпределяне на ползваната енергия между отделните абонати да бъде база за реално определяне на ползваната от всеки абонат енергия) са относими към правните разрешения на инстанцията по същество, но не са разрешени в противоречие в практиката на ВКС. Касаторът обосновава наличието на такова противоречие с решения на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.№ 400/ 2011 г. и т.д.№ 5/ 2010 г., които не разрешават повдигнатите въпроси. В първото от тези решения е дадено обвързващо тълкуване по въпроса каква е погасителна давност за вземания на доставчици на топлинна енергия за ползвана такава, но неплатена от потребителя в съответния срок. Във второто е отговорено на въпроса лишава ли се длъжникът по изпълнителен лист, издаден по отменения ГПК въз основа на несъдебно изпълнително основание, от възможността да се брани с иск по чл.254 ГПК (отм.) с доводи за несъществуване на вземането, ако е пропуснал срокът по чл.250 ГПК (отм.). В посочените решения на ВКС не се съдържат разрешения, които касаят повдигнатите от касатора правни въпроси, поради което неоснователно същият поддържа, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Изводите на този съд, че индивидуалните топлинни разпределители представляват надлежни измервателни уреди по смисъла на закона и че е допустимо извършеното въз основа на тях относително разпределяне на ползваната общо в сградата енергия да послужи за реално определяне на ползваната от всеки абонат енергия, съответстват на установената практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: