2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 03.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1059 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. Б. П. против определение № 2161/17.07.2014г. по ч.тр.д.№ 2243/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.06.2014г. по гр.д.№ 1262/2013г. на Асеновградски районен съд. С последното е върната като просрочена подадената от него на 03.06.2014г въззивна жалба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 39, ал.1 ГПК, тъй като следвало да се изпрати съобщение лично на страната, а не на упълномощения от нея адвокат, който не е посочен като съдебен адресат.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса за разликата между съдебен адресат и процесуален представител.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
С решение № 443/12.12.2013г. по гр.д.№ 1262/2013г. е уважен иск по чл. 127 ГПК, предявен против А. Б. П.. Той е представляван в производството от адвокат М. К. по договор за правна помощ. Съгласно нормата на чл. 39, ал.1, предложение второ ГПК, съобщението за изготвеното решение е връчено на пълномощника на 16.12.2013г. Въззивната жалба е подадена на 03.06.2014г. – месеци след изтичане на двуседмичния срок. С разпореждане от 11.06.2014г. по гр.д.№ 1262/2013г. на Асеновградски районен съд тази въззивна жалба е върната като просрочена. С обжалваното сега определение на Пловдивски ОС това разпореждане е потвърдено. Съдът се е позовал на нормата на чл. 39, ал.1 ГПК, като е посочел, че щом страната има упълномощен адвокат, призовките и съобщенията и изобщо книжата по делото се изпращат на него, а не на страната.
Поставеният правен въпрос за разликата между съдебен адресат и пълномощник е неотносим към решаващите мотиви на съда в обжалваното определение. Нормата на чл. 39, ал.1 ГПК определя две алтернативни възможности за връчване на съдебни книжа – на посочения съдебен адресат или на пълномощника по делото, поради което е без значение разликата между тези две понятия. Те може да съвпадат, но действително не е задължително пълномощника да е и съдебен адресат. Същевременно когато страната има пълномощник по делото дори той да не е посочен като съдебен адресат, съдебните книжа следва да се изпращат на него, а не на страната. В този смисъл е съдебната практика /Р № 292/13.10.2014г. по гр.д.2938/2014г. ІV гр.о. Въззивната инстанция се е съобразила с тази съдебна практика, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Представеното от жалбоподателя определение № 47/22.01.2010г. по гр.д.№ 828/2009г. ТК е неотносимо към спора. То разглежда призоваване на търговско дружество по чл. 44 ГПК.
Тъй като не е обосновано нито общото, нито допълнителното основание за допускане до касация и същевременно обжалваното определение е съобразено със съдебната практика, не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2161/17.07.2014г. по ч.тр.д.№ 2243/2014г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: