1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1235/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Е. И. В. – А. срещу определение на Врачански окръжен съд № 103 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 46/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Козлодуйски районен съд от 19.12.2017 г. по гр.д.№ 1696/ 2017 г. и по този начин е прекратено производството по иска, предявен от частната жалбоподателка против [фирма], за тълкуването и приложението на чл.45 и чл.46 колективен трудов договор за период 2017 – 2018 г. Прекратяването е постановено по съображения за липса на правен интерес от иска.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно счел, че между нея и ответника липсва спор относно приложението на колективния трудов договор. Това се дължало на неправилен прочит на доказателствата по делото, от които съдът извел, че ответникът признава приложимостта на договорните клаузи. Всъщност от писмо на ответника до ищцата било видно, че той изрично отказва да й признае правото на обезщетение при пенсиониране, което произтича от клаузите на чл.45 и чл.46 КТД. Поради това, според жалбоподателката, интересът от исковата защита, изразяваща се в „тълкуване и приложение” на колективния трудов договор, е налице. Като приел обратното, съдът постановил незаконосъобразно определение, което моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи очевидната му неправилност при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. В. – А. против [фирма], искането е да се признае за установено, че по отношение на ищцата следва да се прилагат клаузите на чл.45 и чл.46 от колективен трудов договор, действащ за период 2017 – 2018 г. Интересът от исковата защита е обоснован с твърдения, че в осъществена кореспонденция между ищцата и неин представител, от една страна, и ответното дружество, от друга, е обективиран отказ от страна на последното да прилага въпросните клаузи по отношение на ищцата. Съдът посочил, че подобен отказ не е налице, тъй като в кореспонденцията между страните ответникът изрично е заявил, че клаузите на чл.45 и чл.46, както и целият колективен трудов договор за период 2017 – 2018 г., са приложими по отношение на ищцата. При липса на спор относно приложимостта на договора съдът счел, че не е налице правен интерес от иска и производството по него подлежи на прекратяване.
Така постановеният акт не може да бъде счетен за очевидно неправилен. Във фазата по допускане на жалбата ВКС, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за очевидната му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът трябва да поддържа съществуването на конкретни пороци на решението, които могат да бъдат квалифицирани като предвидено в закона основание за неговата отмяна и които, ако се установят във фазата на разглеждане на жалбата по същество, биха наложили отмяната му. В случая касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал „нарушения на логически, опитни или научни правила”, без да сочи кои са тези правила и без да ги отнася към конкретни разрешения на инстанцията по същество. Въззивният съд е приел липса на интерес от иска поради отсъствие на правен спор относно действителните отношения между страните, свързани с приложението на колективния трудов договор. Жалбоподателката поддържа, че спор е налице относно това дали за нея съществува конкретно субективно право (право на обезщетение при пенсиониране). В настоящето производство иск за установяването на такова право не е предявен, предявен е иск за „тълкуването и приложението” на колективен трудов договор и по отношение на този иск въззивният съд е формирал правните си изводи за недопустимост. За очевидна неправилност на тези изводи на съда по същество твърдения не са изложени, поради което няма основание актът му да бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Врачански окръжен съд № 103 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 46/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: