1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 04.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 442 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. К., Д. О. К. и П. О. К., тримата чрез процесуален представител адв. П. С. срещу определение № 1443 от 24.06.2013г. по ч. гр. дело № 2448/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 4832 от 14.03.2013г. по гр. дело № 11896/2009г. на Софийски градски съд, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 1334 от 24.01.2013г. по гр. дело № 11896/2009г. на СГС в частта за разноските, като М. А. К., Д. О. К. и П. О. К. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 3 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевират доводи, че липсва отправено от ответника до съда изрично искане за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение, като единствената, изразена от него воля в молбата му по чл. 248 ГПК, е за допълване на определението за прекратяване на делото поради отказ на ищеца от иск в частта му за разноските. Частните жалбоподатели поддържат становище, че след като ответникът не е поискал присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито в откритите съдебни заседания, на които се е явил негов процесуален представител, и до прекратяване на производството, то не би могъл да упражни правото си на разноски с молбата по чл. 248 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „следва ли искането за разноски по смисъла на чл. 81 ГПК, когато производството приключва в закрито заседание, задължително да бъде направено преди постановяване на акта за прекратяване на делото, или е възможно същото да бъде заявено за първи път и с молба, предявена по реда и в срока по чл. 248 ГПК”.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез юрисконсулт Д. К. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че при прекратяване на производството с определение в закрито заседание срокът за упражняване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК до края на устните състезания не може да се спази. Поради задължението на съда да даде възможност за упражняване на това право, то е допустимо с молбата по чл. 248 ГПК да се поиска за първи път присъждане на разноски при прекратяване на делото. Решаващият съдебен състав е констатирал, че молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдържа в себе си и списък с разноските, поради което е направил извод за основателност на искането по чл. 248 ГПК и правилност на първоинстанционното определение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частните жалбоподатели доводи.
Посоченият от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обосновал изводите на възизвния съд. По отношение на този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния за спора процесуалноправен въпрос е формирана трайна практика на ВКС /напр. определение № 736/23.12.2010г. по ч. гр. дело № 689/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о./, съгласно която, когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може съгласно чл. 9 ГПК да поиска присъждане на разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС и не са налице основания същата да бъде променяна.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, определението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1443 от 24.06.2013г. по ч. гр. дело № 2448/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.