4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
С., 05,03,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1757 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1007 от 30.І.2013 г. на Х. А. И. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2069 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 5.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 3249/2012 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен иск на ненавършилия пълнолетие касатор с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен срещу Г. фонд за разликата над присъденото му обезщетение от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.І.2010 г. по вина на неустановен водач на лек автомобил (неидентифицирано МПС) и до пълния предявен размер на тази искова претенция от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева).
Оплакванията на непълнолетния касатор И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният му иск срещу ответния Г. фонд с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ да бъде уважен в предявения по делото размер от 50 000 лв. – посредством допълнителното присъждане на още 30 000 лв., считано от 1.ІІ.2010 г., а не от 1.V.2010 г. /какъвто начален момент е приел САС/, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ГФ бъдат присъдени и всички направени от И. по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на неговата жалба, Хр. И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с „възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД”, с „несъобразяване на САС с установените от 1.І.2010 г. в § 27, ал. 1, т. 1 от ДР на КЗ лимити /минимални застрахователни суми/ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно 1 000 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане при застрахователно събитие с участието на едно лице”, както и с противоречието между атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение и постановките на ППВС № 4//1968 г. по въпроса за правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата.
Ответният по касация Г. фонд не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлтелна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Х. А. И. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на въпроса /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен, а и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. В заключение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2069 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 28.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3249/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1757 по описа за 2013 г.