3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 05.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4575/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 167 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. настоящият състав на ВКС, І-во г. о., е оставил без разглеждане касационната жалба на П. В. В. срещу въззивно решение № 1193 от 11.07.2017 г. по в. гр. д. № 817/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта с характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, а в останалата му част не е допуснал касационно обжалване.
Със същото определение е отказано да се присъдят разноски на ответниците С. А. В. и В. А. В. в размер на 1 400 лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция поради липса на представени доказателства за заплащането му.
С молба вх. № 3972/18.04.2018 г. С. и В. В., чрез адв. С. А., са поискали изменение на определение № 167 от 03.04.2018 г. в частта за разноските. Към тази молба са приложили заверено копие на фактура и на фискален бон от 16.10.2017 г. за заплатена по договор за правна защита и съдействие № 219 от 18.09.2017 г. сума в размер на 1 400 лева. Поддържа се, че правото на разноски в хипотезата на произнасяне в закрито съдебно заседание не се преклудира с акта за недопускане на касационното обжалване и може да се заяви и по реда на чл. 248 ГПК, а щом искането може да се заяви в това производство, то и доказателствата за реалното заплащане на адвокатския хонорар могат да се представят след приключване на производството, за което се претендират разноските.
С отговор, наименуван възражение вх. № 4659 от 08.05.2018 г., касаторът П. В. като насрещна задължена страна по искането за разноски оспорва основателността на молбата с довод, че към момента на произнасянето на ВКС с акт за недопускане на касационното обжалване молителките не са били представили платежни документи за разноските, въпреки че са разполагали с тях. При евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като същата е подадена в едномесечния срок от постановяването му предвид неговата необжалваемост. Към отговора на касационната жалба е бил приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Следователно молбата е допустима.
Същата обаче се явява неоснователна, като изложените в нея доводи не се споделят от състава на ВКС, I-во г. о.
Преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя, приема, по аргумент от чл. 80 ГПК, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, за да е допустимо, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание. В този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о.
В разглеждания случай до приключване на закритото заседание, проведено на 29.03.2018 г., молителките – ответници по касация, не са представили доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 219 от 18.09.2017 г., макар да са разполагали с тях и да са посочени в списъка по чл. 80 ГПК – представените с молбата по чл. 248 ГПК фактура № [ЕГН] и фискален бон за сумата 1 400 лева са издадени на 16.10.2017 г. При това положение искането им за изменение на определението по чл. 288 ГПК, с което е отказано присъждането на разноски по съображения, че не са представени доказателства за заплащането им, се явява неоснователно.
За по-голяма яснота на страната следва да се посочи, че с постановяване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане до касационна проверка не се преклудира единствено правото на касатора на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано за присъждане като разноски от ответника, и същото може да се заяви в производството по чл. 248 ГПК по реда за изменение на акта в частта за разноските. Това разрешение следва от принципите на равнопоставеността на страните и състезателното начало. От отговора на ответника препис на касатора не се връчва за становище, следователно производството по чл. 248 ГПК е не само първата процесуално уредена, но и единствената обективна възможност за последния да изрази становище.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3972/18.04.2018 г. на С. А. В. и В. А. В. за изменение на определение № 167 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: