ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 06. март 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4204 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1760/11.07.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2392/2018, с което е потвърдено решение № 466/22.01.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 8975/2016, с което е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката С. Х. Ч., представлявана от адв. Й. Г. и адв. Вл. Х. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и по-специално за преценката на направено признание на факт; за преценката на свидетелските показания, за разпределението на доказателствената тежест, както и по материалноправните въпроси за правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи (неоказване на съдействие и създаване на пречки) и води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение; както и за обема на дължимите издръжка и грижи, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, каквато прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата Б. Л. М., представлявана от адв. Р. Н. от САК, я оспорва, като счита, че решението е правилно и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор, с който ищцата е прехвърлила на ответницата правото на собственост върху собствения си недвижим имот срещу задължението за плащане по банкова сметка на ежемесечна издръжка в размер на две нейни пенсии, платима по банков път от 1-во до 5-то число на текущия месец, както и полагането лично или чрез трето лице на грижи до края на живота й, като й се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, включително, но не само храна, комунални разходи, транспорт до болнични заведения, прегледи при лекари и лекарства, както и всичко необходимо за задоволяване на нейните нужди.
Договорили са се при сключването на договора ответницата да заплати на ищцата авансово сумата от 30.000 лева, равняваща се на издръжката за 50 месеца, като по делото не се спори, че същата е платена по банков път към датата на сключването на договора. Ответницата е предявила пред Софийския районен съд иск за трансформация на задължението й по договор за издръжка и гледане за полагане на материални грижи и натурална престация в парично задължение поради неоказване на съдействие от страна на ищцата (настоящото производство е образувано по насрещния иск за разваляне на договора поради неизпълнение). Въззивният съд е приел, че спорно по делото е дали за периода от сключване на договора 21.11.2014 г. до юни 2015 г. ответницата е изпълнявала задължението си да гледа и издържа ищцата и изправна страна по договора ли е след този момент. Предвид отразеното изявление на ищцата в нотариалния акт, че е получила по банков път договорената сума – задължение за издръжка в размер на 30.000 лева, както и видно от представената операционна бележка от 21.11.2014 г. и признанието на процесуалните представители на ищцата, е прието, че ответницата е изпълнила задължението си за издръжка за 50 месеца, считано от 21.11.2014 г.
От представените банкови документи е видно, че по сметка на ищцата са постъпили по 900 лева за месеците февруари, март, април и май 2019 г. от ответницата, като по делото е установено, че ответницата е съобразила актуалния размер на пенсията, за да може задължението за издръжка да е в съответствие с договора, което е продължила да изпълнява и след изтичане на срока от петдесет месеца. Съгласно т. 6 от договора от 21.11.2014 г. страните са уговорили неуредените облигационни отношения между тях да се уреждат и занапред от сключения помежду им предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване срещу задължение за издръжка и гледане от 19.11.2014 г., който не е представен по делото, но е приет анекс към този договор от 20.11.2014 г., според който страните е следвало да отчитат изпълнението на окончателния договор периодично поне на всеки три месеца с двустранен протокол или декларация от приемателя.
По делото са представени протоколи от 01.01.2015 г., 04.02.2015 г., 03.2015 г., 16.04.2015 г. и 18.05.2015 г., от които се установява, че за периода 21.11.2014 – май 2015 г. е налице изпълнение на договорните задължения, в които ищцата е описала изрично във всеки от тях, че е приела от ответницата в пълен обем нещата, които е поискала от нея, задоволени са всички нужди от различно естество и е доволна от изпълнението на договора за изтеклия период; декларирала е и че живее спокоен и нормален живот благодарение на грижите на ответницата. Съдът е приел, че е налице признание от страна на ищцата, че е налице цялостно изпълнение на задълженията по договора от 21.11.2014 г., като е взето предвид, че те не са с идентично съдържание, а всеки път ищцата е използвала различни фрази, т.е. не са написани механично и се ползват с материална доказателствена сила, доколкото с тях ищцата е признала неизгодни за себе си факти. Изпълнението на задължението за периода от сключване на договора до юни 2015 г. е установено и от свидетелски показания – макар свидетелката да е майка на ответницата, съдът е дал вяра на показанията й, тъй като те почиват на непосредствено възприятие, последователни са и вътрешно непротиворечиви, както и не противоречат на приетите протоколи и други доказателства (списъци с продукти и фискални бонове от март 2015 г., както и фискални бонове от аптеки за лекарства – получаването на които е собственоръчно удостоверено от ищцата). Свидетелката Я. е общувала с ищцата в домашна обстановка, както и по време на разходки, като разказва и за настъпила промяна през юни 2015 г., когато ищцата ги е помолила да не идват при нея, защото има гости, а през юли 2015 г. вече не е искала да приема грижите и ги е отпращала, но пък е продължавала да им се обажда да си говорят, като ответницата с помощта на майка си е продължила да изпълнява поръчките й.
Другата свидетелка Г. посочва, че през юли месец 2015 г. отношенията на страните са били напрегнати, като при посещение при ищцата в качеството си на лекар, се е натъкнала на недружелюбно отношение, изразено в крясъци и клетви по адрес на ответницата, която носела продукти, които ищцата не взела но въпреки това ответницата запазила спокойствие. Макар тези показания да отразяват впечатления от една единствена среща, е прието, че установяват, опитите, правени от ответницата през месец юли 2015 г. да изпълнява задълженията си за грижа, като е напазарувала на ищцата и е довела лекар да я прегледа, но от страна на ищцата грижите са били неоснователно отказани. Разпитаният по делото свидетел И. – съсед на ищцата, с който живеели в един двор в Банкя посочва, че от 2014-2015 г. и към момента на разпита те със съпругата му полагат грижи за нея (къпят я, пазаруват й, водят я по лекари, плащат консумативи с пари, които тя им дава), като разказва, че ищцата се тормозела, че е дала апартамент срещу гледане и издръжка, а хората не я гледали, а докато живеели на един и същ адрес, не е виждал друг да й носи храна и продукти, но споделя, че не познава ответницата. При преценката на тези показания съдът е взел предвид, че свидетелят и ищцата живеят на един и същ адрес (видно от исковата молба), както и че някои от бележките за платени комунални услуги са за този имот, като между тях е сключен договор за продажба на имот на продажна цена от 7.000 лева при данъчна оценка от 11.558, 30 лева със запазено пожизнено право на ползване на прехвърлителката, поради което съдът е приел, че грижите, полагани от него и съпругата му, са в изпълнение на договор между тях.
Тези показания не опровергават извода на съда за наличието на изпълнение на задължението на ответницата, а грижите за ищцата, полагани от свидетеля, не изключват грижите, полагани от ответницата. Свидетелят Д. е посочил, че познава ищцата и е организирал ремонт на банята, като е заявил, че през двете седмици е виждал нейни съседи да се грижат за нея – мъж и жена и друга съседка, която не познава, което не опровергава показанията на свидетелката Я., че ответницата също е полагала грижи за нея, като й е носила храна.
Предвид изложеното, съдът е приел за установено, че през периода 2014 до лятото на 2015 г. за ищцата са се грижили различни хора, чиито грижи не се изключват взаимно. Относно задължението на ответницата за заплащането на комуналните разходи на ищцата, съдът е приел, че от представените разписки за платени комунални услуги: ток, вода и парно за различни периоди и за различни имоти, в които ищцата има запазено право на ползване, не се установява кой ги е заплащал, а и на адреса на ищцата в Банкя е живял и свидетелят И., на когото с договор от 30.09.2013 г. имотът е бил прехвърлен. Липсват доказателства каква е частта от разходите за комунални услуги, ползвани от обитателите на имота, съответно за които е задължена ищцата, поради което съдът е счел, че не може да се приеме, че има неизпълнение на това задължение. По повод представените разписки за платени суми към мобилен оператор и за телевизия съдът е приел, че освен, че тези услуги не са част от комуналните, страните не са ги уговорили изрично, а и няма данни, че именно ищцата е ползвала услугата. Представената към исковата молба приходна квитанция от 05.11.2015 г. за платен местен данък и такса битови отпадъци е приета като неотносима към предмета на настоящото производство, доколкото данъчните задължения от една страна не са сред комуналните разходи, а съгласно свидетелските показания ищцата не е живяла през 2015 г. в имота, прехвърлен с процесния договор.
Съгласно съвпадащите изявления на страните ответницата е спряла да полага грижи в пълен обем за ищцата от началото на месец юли 2015 г., но след като е разбрала, че отказът на ищцата да получава грижи е постоянен, а не плод на моментно настроение, ответницата й е превела сумата в размер на 300 лева и е предявила иск за трансформация на задължението си. Въззивният съд е приел, че ищцата неоснователно не е приемала предлаганите от ответницата грижи, поради което е изпаднала в забава, а ответницата като длъжник се е освободила от последиците на неизпълнението за предоставяне на грижи, като е предявила иск за трансформация на задължението й по договора, след като е констатирала отказ от страна на ищцата, а едновременно с това, без да чака решението на съда, е започнала да превежда по 300 лева всеки месец извън платената вече издръжка от 600 лева на месец (някои от преводите са връщани от ищцата, но по-голямата част не са връщани, което е без значение за извода, че ответницата е изправна страна по договора). Като неоснователни са приети оплакванията, че двустранно подписаните протоколи са оспорени, тъй като по делото няма изявление на процесуалните представители на ищцата, че оспорват подписа на представлявана от тях страна, поради което не е откривано производство по оспорване и същите са приети като доказателство по делото, като тяхната доказателствената сила не е оборена (свидетелят пресъздава думите на ищцата, че ги е подписвала с надеждата да получи по-добра грижа за в бъдеще, а твърденията на ищцата, че се е подписвала с посочената от нея идея са нелогични и житейски неприемливи). Като са взети предвид договора от 30.09.2013 г. за продажба на имот в Банкя и приетия по делото договор от 26.11.2014 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за пожизнено плащане на издръжка, съдът приема за достоверни твърденията на ответницата, че ищцата е обмисляла внимателно съдържанието на протоколите и се е консултирала с адвокати по повод написването им. По отношение на възражението за оценката свидетелските показания на Г., съдът е посочил, че те установяват опитите за полагане на грижи от страна на ответницата и липсата на съдействие от страна на ищцата. Приетите във въззивната инстанция доказателства установяват, че ответницата е продължила да заплаща двойния размер на пенсията след изтичане на срока от 50 месеца съгласно алеаторния договор, както и добавката от 300 лева на месец, без да чака решението на съда по иска за трансформация и съдът е преценил този факт като доказателство за желанието на ответницата да бъде изправна страна по договора, поради което предявеният иск за разваляне на договора е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, че в мотивите на решението е длъжен да обсъди всички доказателства, (включително свидетелските показания) относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, както и че съгласно чл. 175 ГПК направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Договорът за издръжка и гледане е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона.
Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. Когато страните са се съгласили, че ще бъде осигурявана цялата необходима издръжка на прехвърлителя (в случая страните са посочили начина за определяне на размера на дължимата издръжка) и ще бъдат полагани всички необходими грижи за него, в тежест на приобретателя е да докаже изпълнението на задължението за издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други (според нуждата на прехвърлителя); и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя (според нуждата и възможностите му да се справя сам). Също в тежест на приобретателя е да докаже, че прехвърлителят неоснователно е отказвал да приеме издръжка и грижи в натура и се е поставил в забава, което би позволило задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи – да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи).
Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.
При този изход на делото на ответницaта по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1760/11.07.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2392/2018.
ОСЪЖДА С. Х. Ч. от [населено място] да заплати на Б. Л. М. сумата 800 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.