О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
Гр. С., 06.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр. д. № 977 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален дарителски фонд „13 века България”- [населено място] против Решение № 8291/ 30.11.2015 г. по в. гр. д. № 13948/2014 г. на Софийския градски съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 46-І-114/18.06.2014 г. по гр. д. № 53672/2011 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу А. А. Г. и С. А. Г., при условията на пасивно субективно съединение, искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на касатора и осъждане на ответниците да му предадат владението върху 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ жилищно помещение (апартамент), находящ се в [населено място], р-н О., [улица], вх. Б, ет. 3, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, килер, слугинска стая и антре, с площ от 89. 66 (осемдесет и девет цяло и шестдесет стотни) кв. м., с идентификатор 68134.405.96.1.5, заедно с 1/2 идеална част от избено помещение, при граници: д-р Д. Н. и М. Н., Ц. Г.. Ц., и 1/2 идеална част от таванско помещение, при граници: М. Н., Г. В. и Е. К. В., заедно с 5.679/100 (пет цяло шестстотин седемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и от имота, върху който същата е построена, представляващ УПИ IV-6 от квартал 502 по плана на [населено място], местността Центъра „Зона А – север”, при граници: [улица], УПИ V – 7, УПИ VI – 8, УПИ VII – 9, 10, УПИ XІ -3, имот пл. № 13 и имот пл. № 5, с идентификатор 68134.405.96. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, а именно: Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика. По отношение на така формулираният въпрос касаторът поддържа, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно, че произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд. Формулирани са и други материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на ВКС с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: Добросъвестен ли е владелецът на имот, придобит на годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС- договор без вещно-прехвърлително действие, ако за имота има предходно вписан нотариален акт; Какво е значението на първоначалното вписване спрямо владелеца на недвижимия имот при определяне на неговата добросъвестност; Достатъчно ли е да се докаже намерение за своене на имота /лично или за другиго/ на лице, което е починало към датата на завеждане на делото, само и единствено чрез свидетелски показания.
Ответниците по касационната жалба – А. А. Г. и С. А. Г. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид, че по силата на договор за дарение от 1985 г. касаторът е придобил от А. Н. К. правото на собственост върху процесния имот, като след прехвърлянето на собствеността дарителката е останала да живее в имота и е упражнявала фактическата власт върху същия до 2006 г., когато е починала. Междувременно, през 1992 г. А. Н. К. прехвърлила процесния недвижим имот на племенницата си Е. С. Г. срещу задължение за издръжка и гледане, като Е. Г. починала на 02.01.2008 г. и оставила за наследници ответниците. В. съд е приел, че последващото разпореждане с имота не е породило целения прехвърлителен ефект и ищецът е останал собственик на имота, поради което е разгледано релевираното от ответниците евентуално възражение за придобиване на процесната част от имота на оригинерно основание, а именно давностно владение, осъществявано от техния наследодател чрез упражняване на фактическа власт върху имота в периода след 1992 г. В тази връзка са изложени съображения, според които наследодателката на ответниците е била добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, доколкото не е знаела, че договаря с несобственик, като в периода след 1992 г. е упражнявала фактическата власт върху имота чрез държателя А. К., която се е намирала в имота съгласно съдържащата се в договора уговорка с владелеца- Е. Г. да осигури гледането й до смъртта. Прието е, че за целия период след прехвърляне на имота до предявяване на иска, наследодателката на ответниците, а впоследствие и последните, са упражнявали непрекъснато, явно и необезпокоявано фактическа власт върху имота, като Е. Г. е демонстрирала пред всички трети лица, че счита имота за свой, а не е установено ищецът-касатор в настоящото производство, да се е противопоставял на това своене преди завеждане на делото. Формиран е правен извод, че наследодателката не е следвало да демонстрира намерението си за своене спрямо ищеца, доколкото като добросъвестен приобретател на имота не е могла да знае кой е действителният му собственик. Предвид на това, че е установен фактическият състав на оригинерното придобиване на имота като по силата на кратката 5- годишна давност, така и поради изтичане на общия 10-годишен период по чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е приел, че собствеността върху имота принадлежи на ответниците и е отхвърлил предявеният срещу тях ревандикационен иск.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по първия формулиран от касатора правен въпрос. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Като е приел обратното и е признал ответниците за собственици по давност въз основа на упражнявана фактическа власт от държател, който първоначално е упражнявал фактическа власт за собственика, без да му демонстрира промяна в намерението си да свои имота за другиго, Софийският градски съд е постановил решението си в отклонение от задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др./, което обуславя наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Останалите формулирани от касатора правни въпроси не са обсъждани от въззивния съд и съответно не са поставени в основата на решението му и като такива не представляват основание за допускане на касацията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед допускането на касационното обжалване, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 749,30 лева /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8291/ 30.11.2015 г. по в. гр. д. № 13948/2014 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на Национален дарителски фонд „13 века България”- [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 749,30 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: