О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 17.02. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. С.
Г. Г. а
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1446/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от А. И. Й. /ЕГН **********/ и С. И. Й. чрез адвокат В. С. , срещу въззивното решение № 888 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 2194/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 49 от 26.03.2008 г. по гр. д. № 3992/07 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба на апартамент № 43 в блок № 42, етаж 4, вх. А, находящ се в гр. П., ж. к. “П”, ведно с избено помещение № 5 и 1.555% ид. ч. от общите части на сградата, построена върху държавна земя /по н. а. № 43, том IV, дело № 1363/74 г./, с настоящ административен адрес: гр. П., ул. “. № 42, вх. А, ет. 4, ап. № 7, между касаторите с квота по 1/12 и. ч., А. И. Й. /ЕГН **********/ с квота 8/12 ид. ч. и К. А. Т. с квота 2/12 ид. ч.
Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно е посочена и т. 1/ по въпросите за идентификацията на обекта и допустимите доказателствени средства. Представя се копие от решение на Върховния касационен съд.
От ответниците по касация А. И. Й. /с ЕГН **********/ счита жалбата за неоснователна, К. А. Т. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С н. а. № 43/74 г. за собственост на жилище по чл. 55г ЗПИНМ, А. И. Й. и Р. А. Й. , наследодателка на страните, закупили описания в исковата молба апартамент № 43, блок 42, етаж 4, вход “А”, в ж. к. “V”. Като се позовал на удостоверение за данъчна оценка на имота № от 14.06.2007 г. на Община гр. П., първоинстанционният съд приел, че обектът е с настоящ административен адрес: гр. П., ул. “. № 42, вх. А, ет. 4, ап. № 7. Данните за идентификацията са възприети от всички съделители, които не са оспорили представените в тази връзка документи.
Във въззивната жалба на А. и С. Й. – сега касатори, е поставен въпросът за идентичността между апартаменти № 43 и № 7.
В. съд, след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приел за неоснователен този за липса на яснота относно обекта на делбата – дали това е описаният в н. а. № 43/74 г. апартамент № 43 или апартамент № 7, в който живеят въззивниците /сега касатори/, тъй като това несъмнено е един и същи апартамент.
Повдигнатият от касаторите въпрос е определящ за изхода на спора, защото е свързан с установяване на имота, предмет на делото за делба. При разрешаването му въззивният съд не е процедирал в противоречие с трайната съдебна практика, според която идентификацията на подлежащия на делба имот се установява с всички предвидени по закон доказателствени средства, като се изхожда от спецификата на конкретния случай.
В хипотезата, пред която страните са изправени, въпросът за идентичността е поставен предвид данните по делото за настъпила след сключване на договора от 1974 г. промяна в номерацията на закупения апартамент, както и поради различието между строителната номерация и административния адрес на обекта. Касаторите са поискали данни от А. по геодезия, картография и кадастър, от където с удостоверение № 9* от 21.11.2008 г. е отговорено, че не може да бъде издадена схема на строителен обект апартамент № 43, тъй като район “С”, в който същият попада, няма одобрена и влязла в сила кадастрална карта, а до тогава обслужването с необходимите данни за урбанизираната територия става от общинската администрация. Според писмо изх. № С* от 25.03.2009 г. на Община П. “С”, няма изготвени схеми на етажната собственост на жилищни блокове, сгради и др., и до влизане в сила на кадастралната карта остават в сила кадастралните и регулационни планове. Представено е и удостоверение № 774 от 09.07.2008 г. от “П” АД гр. П., че описаният в н. а. № 43/74 г. апартамент е идентичен с този с настоящ административен адрес гр. П., ул. “. № 42, записан в удостоверение за данъчна оценка, в личните документи и др.
С оглед на тези данни, съпоставени с данните в удостоверението за данъчна оценка, въззивният съд правилно е приел идентичност между апартаменти № 43 и № 7. Л. на одобрена кадастрална карта е пречка за представянето на схема или скица на имота, каквато касаторите поддържат, че следва да се представи и се изисква задължително от другите съдилища. Неоснователно се поддържа и това, че за установяване на идентичността е следвало да се назначи техническа експертиза, която да изготви скица или схема. Представеното решение № 96/2008 от 01.07.2008 г. по гр. д. № 5376/07 г. на ВКС, IV-то г. о., е постановено при различна фактическа обстановка: въззивният съд е оставил исковата молба без движение като нередовна до представянето на заверена от компетентния административен орган оригинална скица, а впоследствие е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил делото. За да отмени въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че извършените след сключване на предварителния договор изменения на плана, довели до промяна на номерацията на имотите, не водят до невъзможност за идентификация на обекта на продажба, обуславяща оставянето на исковата молба без движение, тъй като въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и приложените към същото скици съдът би могъл да индивидуализира имота и по действащия към момента на постановяване на решението план. В настоящия случай съделителите са били обективно възпрепятствани да представят скица или схема, а спорът по идентичността е изяснен от събраните доказателства и не се е налагало изслушване на експертиза.
На ответника А следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 888 от 18.05.2009 г. по в. гр. д. № 2194/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. Й. /ЕГН **********/ и С. И. Й. да заплатят на А. И. Й. /ЕГН **********/ разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 200 /двеста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: