ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5125 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. и Г. Р. срещу решение № 113 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 43/08 г. на Софийски апелативен съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата Министерство на външните работи.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 947/99 г. на Софийски градски съд. Прекратил е производството по иска на Е. – Е. Ш. – Р. , предявен на 04.08.1999 г. от пълномощник адвокат Н срещу МВнР, за заплащане на обезщетение за ползуване на имот за периода 01.08.1994 г. – 31.05.1998 г., заедно със законна и мораторна лихва.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае процесуалното представителство и действията извършени от адвокат въз основа на дадените му с пълномощно права. Конкретни основания по чл. 280 ал. 1 ГПК не са посочени, но от анализа на жалбата и допълнението към нея може да се направи извод, че основанието за допустимост е по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита че не са налице основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Според касатора е решение въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото съдът е приел че искът е недопустим, тъй като исковата молба е подадена от упълномощен адвокат, но след смъртта на упълномощителя. Този порок не може да бъде саниран с конституирането на наследниците по реда на чл. 120 ГПК /отм./, защото представителната власт на пълномощника се прекратява автоматично със смъртта на упълномощителя. Така приетото от съда не е в противоречие с цитираното решение. Според т. 4 от тълкувателното решение, съгласно чл. 100 ал. 1 ГПК /отм./ ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./, на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в седмодневен срок допуснатите нередовности. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване, т. е. с обратно действие нейният порок се счита за саниран. В случая обаче не се касае за порок на исковата молба който може да бъде поправен, тъй като тя е подадена от името на лице което към този момент е починало. Процесуалната правоспособност, т. е. възможността на едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, е призната на всяко лице от раждането до смъртта. Ако смъртта предхожда предявяване на иска, тя е пречка той да възникне както в лицето на починалия, така и в лицето на неговите наследници. Само ако смъртта настъпи по време на висящ процес, наследниците могат да встъпят в процеса като правоприемници. След смъртта на лицето неговите права не се губят и могат да бъдат упражнени, но в този случай исковата молба трябва да бъде подадена от тях лично. С оглед на изложеното, не е налице противоречие на въззивното решение с тълкувателното решение.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Конституционният съд не е орган на съдебна власт по смисъла на чл. 119 от Конституцията на Република България, затова решенията му не са основание за допустимост на касационно обжалване. Що се отнася до цитираните в жалбата решения на ЕСПЧ те не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като не са приложени към жалбата според изискването на чл. 284 ал. 3 т. 2 ГПК, за да се осигури равнопоставеност на страните и да се даде възможност на ответника по касация да вземе писмено становище по приложената съдебна практика. Освен това следва де се отбележи, че ЕСПЧ разглежда спорове между държавите подписали К. за защита на правата на човека и основните свободи и нейни граждани за нарушени права и свободи. В жалбата си касаторите не се позовават на нарушени права и свободи. Настоящият спор не касае международни договори които трябва да бъдат приложени в отношенията между страните по делото. По тези съображения, настоящата инстанция трябва да се произнесе само дали процесното решение е в противоречие с решение № 1* от 10.12.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2564/01 г. на IV ГО. В него е прието, че за да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него. Въззивното решение не противоречи на приетото в това решение. Процесният случай не касае действия които трябва да бъдат предприети при оттегляне на пълномощно с едностранно волеизявление за оттегляне на пълномощията, а за прекратяване на пълномощно поради смърт на упълномощителя.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 43/08 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: