О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София 13.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 953 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от И. М. Д. чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение № 204 от 15.04.11г.по в.гр.дело № 289/11г.на Апелативен съд – Пловдив в частта,с която е потвърдено решение № 125 от 28.01.11г.по гр.дело № 1422/10г.на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от него иск против Р. С. Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 38 000 лв.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 18.08.2009г. в землището на [населено място],Пловдивска област Р. С. Д. е причинил на И. М. Д. средна телесна повреда,изразяваща се в изкълчване на шията с травматично изкривяване,довело до трайно затруднение движението на врата,за което е осъден с влязло в сила присъда № 217/28.04.10г.по нохд № 2146/10г.на Пловдивския районен съд.За репариране на претърпяните от ищеца неимуществени вреди съдът е определил обезщетение в размер на 2000 лв,като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв по съображения,че не е доказан по-голям размер на вредите.Приел е,че в гражданското производство е недопустимо да се обсъждат доказателства /заключение на съдебно-медицинска експертиза или свидетелски показания/,събрани в наказателния процес.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.По въпросите могат ли събраните по НПК доказателства да бъдат ползвани и по ГПК като годно доказателствено средство и възможно ли е гражданският съд да приема за задължителен диспозитива на присъдата,а мотивите да не го обвързват, има трайна практика на съдилищата,намерила израз в решение № 25 от 17.03.2010г.по т.д.№ 211/09г.на ІІ т.о.на ВКС и решение № 55 от 30.05.09г.на ВКС по т.д.№ 728/08г.на І т.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че по изричното разпореждане на закона/чл.300 ГПК/влязлата в сила присъда е задължителна за съда,разглеждащ гражданскоправните последици от конкретно деяние,но само относно това дали то е извършено или отречено,дали е противоправно и дали деецът е виновен.Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.222 ГПК/отм./, респ.възпроизведени в чл.300 ГПК обстоятелства.Еспертно заключение или свидетелски показания,събрани по реда на НПК, не могат да се ползват от гражданския съд,разглеждащ гражданските последиците от деянието,тъй като следва да бъдат събрани съобразно процесуалния ред,предвид в ГПК.Тази забрана следва от изискването за непосредственост в гражданския процес.В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел,че е недопустимо да се обсъждат доказателствата,събрани по наказателното дело.
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деликт по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 204 от 15.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 289/11г.на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.