О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 121 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” АД, преименовано сега на “Ч” АД чрез юрисконсулт Е. Д. срещу решение № 167/12.06.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/, VІ-А състав по гр.д. № 3277/2007 г., с което е оставено в сила решение от 09.08.2007 г. на Софийски районен съд /СРС/, 32 състав по гр.д. № 21354/2006 г., осъждащо настоящия касатор, като “Е” АД и “Ч” ЕАД да заплатят солидарно на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД на Г. С. Д. , Н. Б. В. и М. С. З. сумата 2167.99 лв. – недължимо платена и 1087.76 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а в допълнителна молба като основание за допускане на касационното обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Позовава се на 4 решения на СРС, съответно: от 18.06.2007 г. по гр.д. № 26747/2006 г., от 27.08.2008 г. по гр.д. № 12321/2006 г., от 14.01.2008 г. по гр.д. № 19627/2006 г., от 16.05.2008 г. по гр.д. № 1577/2007 г. и на едно решение от 11.10.2007 г. по гр.д. № 3343/2006 г. на СГС. Касаторът твърди, че с обжалваното решение неправилно е прието, че не е съществувала нормативна уредба, предвиждаща право за извършване на корекция и това разрешение е в противоречие с цитираната съдебна практика.
Ответните страни – Г. С. Д. , Н. Б. В. и М. С. З. не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Е” АД, преименовано сега на “Ч” АД срещу решението на СГС, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който не формулира конкретно, но сочи като краен резултат неправилното уважаване на иска срещу него с оглед приета от СГС липса на нормативна уредба на възможността да се извършва корекция на сметки за консумирана електроенергия. Вярно е, че въпрсът за извършване на корекция на сметки за консумирана електроенергия с оглед съществуващата и относима нормативна уредба е съществен по смисъла на закона и е свързан с основанието за уважаване на иска по конкретното дело, предмет на касационното обжалване. Разрешението на този въпрос не е в противоречие с цитираните, изброени по-горе решения на СРС, доколкото за последните няма доказателства да са влезли в сила. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК изисква противоречие с постановени решения, в случая на СРС, но влезли в сила, а не инстанционни решения, подлежащи на обжалване. Не е налице противоречие по смисъла на закона и с приложеното решение от 11.10.2007 г. по гр.д. № 3343/2006 г. на СГС, което е влязло в сила. Това решение е по сходен, но не идентичен казус – постановено е по иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД все във връзка с корекции на сметки за консумирана електроенергия, но за друг период от време – към 2004 г., докато настоящото дело касае корекции към много по-късен период – 2006 г. и съответно друга нормативна уредба /вж. чл.49 от НППРЕМПП – наредбата е обнародвана с ДВ бр.40 от 2000 г. и отменена с ПМС 65 от 08.04.2005 г./. В този смисъл няма идентичност на фактическата обстановка и относимата нормативна уредба в казусите по двете дела, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167/12.06.2008 г. на Софийски градски съд, VІ-А състав по гр.д. № 3277/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.