ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София 19.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 790/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. С. – Е. с фирма “В” – гр. К. срещу Решение № 123 от 3.VІ.2008 г. по гр.д. № 1672/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила Решение № 349 от 22.VІ.2007 г. по гр.д. № 255/ 2007 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният като частичен от “С” О. – гр. К. срещу Е. ”В” – гр. К. иск за сумата 10 000 лв. – връщане на авансово получени суми на отпаднало основание – развален договор, с оплакване за нарушение на закона, с което съдът е лишил жалбоподателя от право на защита.
В Изложение по повод касационна жалба и Допълнение към нея жалбоподателят поддържа, че апелативният съд е допуснал нарушение на закона, като не е разгледал възражението му, че окръжният съд е нарушил съществени процесуални правила, с което е нарушил правото му на защита – не е могъл да вземе отношение по представените доказателства и да изложи становището си по иска. Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата “С” О. – гр. К. с писмено Становище и Отговор на касационната жалба възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е конкретизирал основанията по чл. 280 ГПК, а сочените мотиви са за незаконосъобразност на решението по чл. 281 ГПК. Излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са били уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК и не излага кой е този въпрос. От изложеното от жалбоподателя и от данните по делото може да се изведе, че според жалбоподателя същественият процесуалноправен въпрос е: нарушено ли правото му на участие в делото от първоинстанционния съд, решил делото в едно съдебно заседание.
Този въпрос не е съществен за делото. Когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно съдът да е процедирал неправилно, като за да е съществен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая първоинстанционният съд е решил делото в едно заседание, но по въззивна жалба на ответника, той е взел участие във въззивното производство, изложил е възраженията си за изпълнение на договора, представил е в подкрепа на това доказателства, макар и несвоевременно, за което му е била наложена съответно санкция, които доказателства са обсъдени във въззивното решение. С тези си действия въззиввният съд е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение и същото не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на въззивното решение.
Не е налице разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, за който жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК.
Оплакването на жалбоподателя, че изложеният по-горе въпрос е от значение за точното прилагане на закона, съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените от въззивнвия съд правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 123 от 3.VІ.2008 г. по гр.д. № 1672/ 2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявен като частичен иск за връщане на авансово платени суми по развален договор.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: