О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 02.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 921 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „У” Е. ч. адвокат И срещу решение № 49/16.03.2009 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 736/2008 г., с което е оменено частично отхвърлително решение на Бургаски районен съд /БРС/ и вместо него е постановено уважително решение за 7808.12 лв. по искове срещу настоящия касатор по чл.258 ЗЗД за неразплатени СМР с лихви и разноски.
В касационната жалба конкретни оплаквания не се излагат, иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение, а като основания за допускане на касационно обжалване се визира противоречиво разрешаване с практика на ВКС без конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – „А” ООД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БРС е сезиран с искове на „А” ООД срещу „У” Е. по чл.258 ЗЗД. Претендира се заплащане на извършени и приети СМР на обект „С”. Исковете са изцяло отхвърлени от БРС, чието решение частично е отменено, като е постановено уважително решение за част от претенциите – за 7808.12 лв. със законна лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част до пълните предявени размери на исковете първоинстанционното решение е оставено в сила.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, дори и конкретни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, визира само крайния резултат на първоинстанционното решение – отхвърляне на предявените срещу него искове, като иска оставяне в сила на това първоинстанционното решение – правомощия, каквито ВКС няма по приложимия ГПК при произнасяне по касационна жалба срещу въззивно решение ако бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК – чл.293 ГПК. Общото позоваване на противоречива практика при неконкретизиран въпрос и приложени 3 решения на 3-членни състави на ВС и ВКС по казуси, неидентични с казуса по настоящото дело, не е основание за наличие и на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не трябва да се допуска касационно обжалване на решението на БОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/16.03.2009 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 736/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.