О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1570
София 19.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1310 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е”АД гр. В. чрез процесуалния представител адв. Б срещу решение № 312 от 26.05.09г.по в.гр.дело № 240/08г.на Добричкия окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 181/6.01.09г.по гр.дело № 156/08г.на Районен съд – К. за уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от С. Н. В..
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Прилага копия от съдебни решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба С. В. моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 6 от 24.07.08г.,с която на ищеца С. Н. В. на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това,че на 25.06.08г.в качеството си на дежурен по график за време на разположение на работодателя /домашно дежурство/,след като е призован по телефон от н-к отдел мрежи в РЦ Добрич за отстраняване на авария в КК Р. ,се е явил във видимо нетрезво състояние,неподходящо обут и без работно облекло,във вид неспособен за изпълнява задълженията си като дежурен ел.монтьор,е незаконосъобразна. Направен е извод,че допуснатото от ищеца нарушение би могло да бъде квалифицирано като „други тежки нарушения” по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ,за които може да бъде наложено дисциплинарно уволнение,но не и съгласно чл.190 ал.1 т.4 от КТ –„злоупотреба с доверието на предприятието”,което нарушение предпоставя умишлено поведение на работника,насочено към извличането на изгода.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност е от значение за изхода на спора и е разрешен от съда в противоречие със съдебната практика,в т.ч.с приложеното решение № 943/12.06.06г.на ІІІ г.о.на ВКС. В него е прието,че сама по себе си неправилната правна квалификация,дадена в заповедта за уволнение не обусловя неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания,изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Като е приел обратното въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с цитираната практика,което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 312 от 26.05.09г.,постановено по в.гр.дело № 240/09г.на Добричкия окръжен съд по жалба на „Е”АД гр. В..
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 137.60 лв,като при неизпълнение жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.