О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1571
София 19.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1326 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от МO П. 38920 срещу решение № 769 от 2.06.09г.по в.гр.дело № 99/09г.на Варненския окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата. Прилага копия от съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение,като е осъдил МО на РБ да заплати А. Ж. Ж. сумата 2535.48 лв – разликата над присъдения от районния съд размер 3 133.24 лв до размера на сумата 5 668.72 лв,представляваща неизплатени трудови възнаграждения за фактически отработеното време над месечната продължителност на служебното време за периода от 27.11.03г.до 27.11.06г.,ведно със законната лихва,считано от 27.11.06г. и мораторни лихви. За да уважи предявения иск в посочения размер съдът е възприел заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,като е приложил разпоредбите на чл.203 и сл.от ЗОСВ и чл.151 и сл.от ПКВС.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване,насочена към преодоляване на противоречива практика на съдилищата. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила съдебно решение. Повдигнатите в изложението материалноправни въпроси относно понятията „извънреден труд” на военнослужещ и „служебно време”,са разрешени в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Приложените съдебни решения на различни по степен съдилища са постановени по отделни казуси с различен изход на спора в зависимост от преценката на конкретните факти,установени по делото. Неправилната преценка на доказателствата от въззивния съд не може да обуслови основание за допускане касационното обжалване. Формирането на вътрешното убеждение на съда за това положен ли е извънреден труд е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон,което да налага корекция на правните изводи,тъй като те не съответстват на точното приложение на материалния закон,а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на разглеждания случай. Отделен е въпросът,че приложените към изложението съдебни решения не са заверени,че са влезли в сила,за да се приеме наличието на противоречива съдебна практика по въпросите,имащи значение за крайния резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 769 от 2.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 99/09г.на Варненския окръжен съд по жалба на Министерство на отбраната- П. 38920.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.