Определение №1572 от по гр. дело №1367/1367 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                               
 
 
№  1572
 
гр.София,  19.11.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1367 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.06.2009г. по гр.д. № 239 / 2009г., с което Плевенски окръжен е отхвърлил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./.
Жалбоподателите – В. М. Г. и М. Л. В. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответницата Й. Н. В. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 22.01.2009г. по гр.д. №2880/2008г. на РС-Плевен, е признал за установено, че придобитият по време на брака на ответницата и праводателя на жалбоподателите Л. В. апартамент в гр. П. е индивидуална собственост само на жената. Съдът е установил, че Л. и Й. В. са били в брак от 06.05.2000г., като първият е починал на 09.07.2005г. и жалбоподателите – ответници по иска, са негови наследници. Съдът е приел, че апартаментът е закупен на 14.02.2002г. с нот.акт №57/2002г. на нотариус при Плевенски РС само на името на жената за сумата 9000лева, като плащането е станало с банков превод от баща й на сумата 6000 ЩД на продавача. При тези данни съдът е приел, че ищцата Й е оборила презумпцията за общност визирана в разпоредбата на чл.19 СК/отм./, тъй като при покупката със средства от бащата на жената същите са подарени само на нея, а не на семейството след като видно от съдържанието на нотариалния акт покупката е извършена само на нейно име.
За да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за точното тълкуване на понятието “принос в придобиването”, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочват две решения – от 19.07.2007г. по гр.д. №1281/2006г. на ВКС и от 30.12.2005г. без номер на делото без да ги представя.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с лични средства само на единия съпруг. За да приеме, че апартаментът, придобит по време на брака, не представлява имущество в режим на съпружеска имуществена общност, съдът в съответствие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика е приел, че при закупуването му са вложени лични средства на единия от съпрузите по смисъла на чл. 20 СК/отм./ и това дава възможност той да е индивидуална собственост само на единия съпруг. В решенията си Върховният касационен съд многократно е давал разрешение на този въпрос, в смисъл, че само когато съпругът не е доказал да е вложил и свои, лични средства в придобиването имуществото, а напротив е установено, че и двамата съпрузи са участвували в придобиването му със семейни средства и именно към този придобивен момент е демонстрирана воля от двете страни той да стане съпружеска имуществена общност, включително и чрез участие и на двамата съпрузи в сделката, каквото в случая липсва, би била налице общност на придобитото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателите не сочат решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 22.06.2009г. по гр.д. № 239 / 2009г. на Плевенски окръжен, по жалба на В. М. Г. и М. Л. В..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top