О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1573
гр.София, 19.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1383 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.07.2009г. по гр.д. № 421 / 2009г., с което Врачански окръжен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата В. , родена на 26.03.2006г. и Е. , родена на 01.05.2005г. на майката Г. И. и е определил режим на лични отношения между тях и бащата К. В. , която го е осъдил да им заплаща и издръжка, на основание чл.71, ал.1 СК/отм./.
Жалбоподателят – К. В. В., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответницата Г. И. А. в писмено становище моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 20.03.2009г. по гр.д. №574/2008г. на РС-Мездра, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата В. , родена на 26.03.2006г. и Е. , родена на 01.05.2005г. на майката Г. И. и е определил режим на лични отношения между тях и бащата К. В. , която го е осъдил да им заплаща и издръжка. Съдът е установил, че децата са родени от съвместното съжителство на страните по делото и че те и майката са напуснали дома на бащата, като от месец ноември 2008г. децата са заживяли при родителите на бащата, тъй като майката е била извън страната. При завръщането си в България майката не е могла да вземе при себе си децата и те са продължили да живеят при своята баба и дядо по бащина линия. Съдът е приел за установено, че майката има добри родителски качества и условия да отглежда децата си, още повече, че те реално не са живели при бащата, който работи и живее в гр. П., а се отглеждат от неговите родители в гр. В.. При тези данни съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката, като е определил режим на лични отношения с баща им.
В изложението жалбоподателя за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос от значене за изхода по спора, а именно относно необходимостта да се съобрази интереса на децата при определяне мерките относно упражняването на родителските права, по който въпрос съдилищата се произнасят противоречиво и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 10.04.2009г. по гр.д. №665/2008г. ВКС, с което упражняване на родителските права е предоставено на бащата, решение от 16.11.2006г. по гр.д. №1025/2006г на Великотърновски ОС, в което отново упражняването на родителските права е предоставено на бащата и решение от 27.12.1999г. по гр.д. №1129/99г. на ВКС, в което е постановено, че при определяне режима за упражняване на родителските права съществен е интереса на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетните деца при разногласие между родителите, които не са сключили граждански брак при съобразяване интересите на децата. С решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на децата е родителските права да се упражняват от майката, като не е отрекъл родителското качество на майката бащата и именно чрез определения режима на лични отношения ттой ще продължи да участвува в тяхното възпитание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС и други съдилища, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на родителска пригодност на майката да упражнява родителски права, когато това е в интерес на децата. К онстантната практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е предоставил упражняването на родителските права на майката. Eто защо е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се даде ново тълкуване на правната норма поради променили се обществено-икономически обстоятелства в страната.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца, оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса им, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен и процесуален въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК на решение от 20.07.2009г. по гр.д. № 421 / 2009г. на Врачански окръжен съд, по жалба на К. В. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: