О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1578
София,20.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1370 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.05.2009 година по гр.д. № 535/2007 г. на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Г. Д. от гр. С. против “Българска телекомуникационна компания” А. , гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 1* от 15.08.2002 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1250 лева. Прието е, че ищецът С. Г. Д. е работел по трудов договор като монтъор при “Д” София, чиито правоприемник е “Българска телекомуникационна компания” А. , гр. С.. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 1* от 15.08.2002 година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в реализиране на телефонен трафик към телефонен пост на телевизионна хазартна игра “Т” чрез телекомуникационни средства на предприятието работодател. Прието е, че извършването на дисциплинарното нарушение е доказано по безсъмнен начин; че преди налагане на наказанието работодателят е приел писмените обяснения на работника; в заповедта за уволнение е отразил точно допуснатото нарушение и времето на извършването му, както и че работникът не се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ, тъй като към момента на връчване на заповедта не е започнал ползването на отпуск за временна нетрудоспособност. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове за отмяната му, за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от С. Г. Д. от гр. С.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като по обуславящия изхода на делото въпрос: съставлява ли липсата на мотиви на заповедта за дисциплинарно уволнение основание за незаконността му, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решения № 148 от 17.02.2002 г. ; № 700 от 10.08.1999 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 355 от 01.10.2007 г. по гр.д. № 546/2007 г. на Великотърновски окръжен съд, в които е прието, че липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно уволнение е самостоятелно основание за незаконността му. Въведени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ и с оглед наличието на противоречивата практика по приложението на чл. 333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение № 817 от 10.05.2004 г. по гр.д. № 1749/2002 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 18.12.2007 година по гр.д. № 483/2007 г. на Софийски апелативен съд; решение по гр.д. № 4/2008 г. на Варненски апелативен съд и решение от 23.06.2005 г. по гр.д. № 132/2005 г. на Великотърновски апелативен съд, съгласно които, когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност, работодателят следва да изиска разрешение за уволнението му от инспекцията по труда, а неизпълнението на това задължение води до незаконност на уволнението, без да се разглежда трудовия спор по същество. Въведено е искане за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси по приложението на чл. 195, ал.1 КТ и чл. 333, ал.1, т.4 КТ и на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба “Българска телекомуникационна компания” А. , гр. С. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно трайно установената практика на съдилищата, мотивирането на заповедта за уволнение е предпоставка за законността му, а при констатация за нарушаване на установените в закона изисквания – посочване на нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, съдът отменява уволнението като незаконно, без да разглежда спора за извършването на дисциплинарното нарушение по същество. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни решения. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, съдът е изследвал доколко заповед за уволнение № 1* от 15.08.2002 година отговаря на законоустановените изисквания за мотивирането и, формирайки извод за спазване изискванията на чл. 195, ал.1 КТ след констатация, че извършеното дисциплинарно нарушение е отразено в заповедта точно, с всички обективни признаци; че са посочени и денят и часовете, в които е извършено. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ са и формираните в решението изводи, че правни последици е породила заповед № 1* от 15.08.2002 година; че акт № 1* от 15.08.2002 година, връчен на работника ведно със заповедта за уволнение, има само констативен характер, поради което изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са неотносими към този документ. Формираните в обжалваното въззивно решение изводи не сочат неразрешен аспект по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросът за точното приложение на чл. 333, ал.1, т.4 КТ. Съгласно утвърдената практика на съдилищата, правнорелевантния за действието на предварителната закрила момент е връчването на заповедта за уволнение – моментът, в който изявлението за прекратяване на договора достига до адресата, към който момент работодателят следва да е получил разрешение от инспекцията по труда. Именно в съответствие с така утвърдената практика, съдът е изследвал обстоятелствата във връзка с издаване на болничен лист № 4* и след констатация, че листът е издаден в денят, следващ уволнението – 16.08.2002 г.; че в деня на връчване на заповедта за уволнение – 15.08.2002 г., работникът се е явил в предприятието; че не е започнал ползването на отпуск за временна нетрудоспособност, нито е заявил за заболяване, даващо му право на такъв отпуск, е формирал извод, че не е допуснато нарушение на чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ. Липсва противоречие между изводите на въззивния съд и тези в приложените към касационната жалба съдебни решения, в които е прието, че предварителната закрила има действие само в случаите, когато работникът е започнал ползването на разрешеният му отпуск. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ предвид наличието на трайно установена практика по приложението на предварителната закрила при уволнение, регламентирана в чл. 333, ал.1 фффффффх КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника в касационното производство, защитаван от юрисконсулт, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на полагаемото се адвокатско възнаграждение от 150 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2009 година по гр.д. № 535/2007 г. на Софийски градски съд, Втори “в” въззивен състав на гражданска колегия.
ОСЪЖДА С. Г. Д. от гр. С., ЕГН ********** да заплати на “Българска телекомуникационна компания” А. , гр. С. сумата 150 (сто и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: